Том Райт: Черните птици

— А сега вижте това — каза Уейн и отново си сложи ръкавиците.

Той се протегна и подпря единия си палец на челото на трупа, за да избута главата назад и нагоре, а с другия отвори челюстта. Устата беше пълна с кървава плът и сплъстени къдрави косми.

Светнах вътре с джобното си фенерче.

— Какво е това? — попитах го аз. — През живота си не съм виждал такъв език.

— Не е език, шефе — отговори той. — Ако трябва да съм точен, според мен езикът ѝ дори не е там вътре.

Обърнах се да го погледна.

— Тогава къде е? — попита Монси.

— Това е въпросът на деня — каза Уейн. — Първото нещо, което направихме, беше да претърсим района около дървото и надолу до пътя и до релсите, но засега нямаме късмет. Ако не го намерим, ще продължаваме да разширяваме кръга, в който претърсваме.

— Добре — казах аз. — Тогава какво е това в устата ѝ?

Уейн се прокашля и хвърли бърз поглед към Монси.

— Според мен е сливата ѝ — каза той.

— Това е законът — заяви Монси и се наведе, за да разгледа окървавените слабини. — Ако стоиш до реката, рано или късно всичко ще мине по нея.

Тя се изправи и ме погледна.

— Как мислиш, шефе? Някакви римляни ли да издирваме или какво?

Уейн я изгледа странно, после отново се обърна към мен и каза:

— Когато пристигнахме, беше увита с камуфлажна мрежа. Прибрах я в плик за веществени доказателства, ей там.

Обиколих дървото, като се опитвах да стъпвам по туфите бурени, доколкото мога, и разбутвах с извинения полицаите и санитарите. Боровите иглички, окапалите листа и папратите зад дървото изглеждаха недокоснати от човешки крак, поне на един-два метра разстояние от основата.

Върнах се при Уейн и Монси и внимателно разгледах китките и пироните, забити в тях. Големите глави на пироните бяха покрити с вдлъбнатини като гофрети.

— Какво оставя такива следи? — попитах аз.

— Дърводелски чук — отговори Уейн. — Най-вероятно модел „Калифорния“.

Аз го погледнах.

— Баща ми беше дърводелец — обясни той.

Като дете бях работил в коневъдна ферма и си мислех, че съм хващал всички възможни видове инструменти. Знаех за какво служат дърводелските чукове в строителството, но нямах представа, че има отделни модели, наречени на различните щати.

— Какво значи модел „Калифорния“? — попитах аз.

— По-дълга дръжка и по-прави зъбци. По-широка глава с квадратни нарези, които оставят такива следи.

— Била е жива, когато са я окачили там — отбелязах аз.

Наведох се да светна с фенерчето в подпухналите очи и не видях следи от петехиален кръвоизлив. Видимата кожа на лицето, ръцете, корема и горната част на бедрата беше бледа като сварено свинско месо, но в долната част на краката и особено на стъпалата беше потъмняла до цвета на синя слива. Изглеждаше, сякаш беше качена на кръста с достатъчно кръв, за да остане жива още известно време.

— Колко студено беше снощи?

— Около точката на замръзване според човека от метеорологичната служба. Но това е температурата на летището, така че бих добавил още един-два градуса за това място заради всичките иглолистни растения наоколо.

— Момент на настъпване на смъртта? — попитах аз.

— Пълно развитие на следсмъртни петна и съсирване на кръвта — каза той. — Пълен ригор мортис, когато пристигнахме. Да кажем, поне преди четири часа, но вероятно не повече от дванайсет. Засега не мога да ти кажа по-точно.

Това означаваше, че вероятно все още е била жива, когато пристигна студеният фронт. Опитах се да си представя какво е да умреш по този начин, под студения дъжд, със синьобели светкавици, които осветяват нощното небе, и гръмотевици, които карат земята да трепери.

— Добре, и какво означава всичко това, по дяволите? — попитах аз.

Уейн отново се прокашля.

— Надявах се ти да ми кажеш — отговори той. — Просто ми се струва, че нещо не е наред.

— И още как — отбеляза Монси. — Жената си е умряла, и то съвсем.

— Нямам това предвид — каза Уейн.

— Тогава какво имаш предвид?

— Имам предвид, че това просто не е естествено.

Монси отново изсумтя и се приближи, за да разгледа лицето по-отблизо, като присви очи.

— Може би тези римляни са решили, че тази жена е Спасителят — каза тя. — Или нещо подобно.

Пуснах фенерчето обратно в джоба си и се обърнах към Уейн.

— Хм, ами добре — каза той. — Поправи ме, ако греша, но цялото това представление със сигурност е изисквало адски много предварително планиране, а никой не прави такова нещо за чифт обици. — Той свали бифокалните си очила и ги изтръска от дъждовните капки. — Така че можем да изключим убийство с цел грабеж или случайно нападение.