Тод Голдберг - Другото лице

— Почти пристигнахме.

— Нали каза, че не знаеш къде отиваме? — каза Сал.

— Не знам — потвърди Дебелия Монте, — затова картата е у Чема. Кажи му, че вече сме близо, Чема.

— Близо сме — заяви хлапето без каквато и да е емоция.

Минути по-късно мобилният телефон на Дебелия Монте иззвъня. Мъжът погледна устройството и го подаде на Сал.

— Рони.

— Добре ли си? — попита братовчед му, когато Сал прие обаждането.

— Да — отвърна Сал. — Трябва ли да се тревожа?

— Пречукал си трима федерални, нали разбираш…

— Ами мексиканеца?

— Все още не е ясно, няма кой знае каква информация за него — каза Рони. — Вероятно е някой тип с легитимен бизнес, който работи и за двете страни. От Канал 7 не го споменаха. Канал 2 го нарекоха „информатор“, така че не се знае нищо.

— Съобщиха ли името ми?

— Няма как да убиеш трима агенти на ФБР и да не попаднеш в новинарската емисия.

— Показаха ли лицето ми?

— Да — потвърди Рони. — В момента ченгетата са в къщата ти. Ситуацията не е добра.

По дяволите. Значи последното обаждане, което бе получил от Дженифър, най-вероятно не беше от нея.

— Не успя ли да измъкнеш семейството ми?

— Ти май не разбираш мащабите на ситуацията.

— На Дженифър може да се разчита, Рони. Знаеш, че е така.

— Има моменти, когато всеки се пречупва.

— Тя няма да го направи — увери го Сал, въпреки че не можеше да е сигурен.

Жена му знаеше какъв е, или поне бе запозната с неговата версия, която в основни линии си беше истината: Сал правеше лоши неща на лоши хора. Беше наясно също, че някои го считат за един от лошите, и не си го представяше като супергерой или пазител на реда. Бяха разговаряли през годините какво трябва да се предприеме, в случай че полицията дойде да го търси. Дженифър знаеше, че не бива да си отваря устата и че ченгетата не могат да я накарат да свидетелства срещу него; че ако го търсят от полицията, той най-вероятно вече е изчезнал.

Освен това бе наясно, че „изчезнал“ може да значи много неща.

— Ще видим — отвърна Рони. — Междувременно ти осигурихме превоз, който ще те отведе извън града.

— Чуй ме — каза Сал, като се извърна от Дебелия Монте и се опита да сниши глас, но беше трудно да е дискретен на задната седалка на миниседан. — Ако се стигне до крайности, няма да съм учтив. Просто да си наясно. Това не ти е някой филм. Поне двама ще си отидат с мен.

— Ние сме наясно с това — заяви братовчед му и затвори.

Ние. Все това проклето ние. По този начин Рони му даваше да разбере, че се е издънил толкова жестоко, че сега съдбата му не зависи само от него. Сал изключи телефона и го върна обратно на Дебелия Монте, който отвори капака на устройството, извади симкартата и я смачка с обувката си, преди да я изхвърли през прозореца.

— Искаш ли да ми дадеш телефона си? — попита го Монте.

Ако го направеше, Дженифър нямаше да може да се свърже с него. Може би никога.

— Все още не.

Дебелия Монте просто сви рамене. Сал не би се обадил на полицията. А и нямаше как да се свърже с жена си. Но му харесваше идеята, че все още има малка връзка с външния свят. Докато разполагаше с нея, значи още бе жив.

Королата зави надясно, неравният участък от пътя внезапно стана гладък (или поне по-гладък) и Сал успя да различи малко по-ясно фермата. Имаше основна сграда, до нея — нещо, което приличаше на плевня и бе с размерите на няколко склада, и половин дузина силози за зърно. Предните фарове на автомобила осветиха пасището и отразиха отблясъка на хиляди очи. Крави. Когато королата се приближи, Сал видя голям тир и два по-малки камиона. Наоколо се мяркаха фигури — може би десетина мъже, които се движеха напред-назад между плевните и камионите. Всеки от тях буташе ръчна количка, натрупана догоре с кутии.

Сал свали прозореца си и веднага го заля воня, която можеше да идва само от кланица: миризма на пикня, изпражнения и йод, носеща се от сурово месо; на зърно и пръст. Спомни си пътуванията от детството си — баща му винаги спираше в големи ферми, свързани с крайпътни ресторанти, убеден, че предлагат най-добрата храна на земята, защото всичко при тях е прясно. Баща му беше мъртъв от колко? Двайсет и пет години? Бяха го хвърлили от скапана сграда.

Королата спря до големия тир, но Нийл не си направи труда да изключи двигателя.

— Това ли е мястото? — попита.

— Да — потвърди Дебелия Монте. Слезе от колата и тръгна към разпрострялата се нашироко плевня.

Нито един от хората с количките не хвърли повторен поглед към Монте. Сега, когато королата осветяваше наоколо, Сал видя, че мъжете са с еднакви униформи: морскосини работнически панталони „Дикис“, сиви разкопчани ризи с лого над единия джоб, сини бейзболни шапки и ръкавици — макар че вечерта беше приятна въпреки всичко… Забеляза също, че отстрани на всички камиони личеше същото лого, придружено от надпис: „Прясно месо от ферма Кошел“. От задната част на камионите с хладилни камери се издигаше пара, което обясняваше ръкавиците.