Джон Коннолли - Родени да убиват

— Вярно е, ходех. А сега, ако ми се наложи да разоблича някой интелектуален престъпник — просто му отнемам средството за писане.

— Казах ви открито, г-н Паркър, научил съм почти всичко за вас. Просто не е в стила ви да гоните дребни компютърни крадци и измамници. В миналото се занимавахте с доста… по-колоритни проблеми.

— Да, така беше, но за онзи вид разследване платих доста висока цена.

— Ще платя всякаква цена — каквато и да посочите.

— Нямах предвид финансовата страна на въпроса, г-н Мерсие.

Той кимна, изгледа ме и, изглежда, най-накрая загря.

— Говорите за моралния аспект, така ли? Може би и физическия? Чух, че сте бил ранен… повече от един път, нали?

Не отговорих. Бяха ме наранявали, и то много сериозно — и физически, и другояче. На насилието отговарях с насилие и всеки път губех и разрушавах нещо от себе си. И това не бе най-лошото. Струваше ми се, че захвана ли се с подобни дела, неизменно в моя свят се отваря някакъв неземен прозорец, през който контактувам със загубени хора, всякакви мъртви неща. Сякаш делата ми ги привличат към мен самия — онези, които са напуснали нашия свят по неестествени пътища. По едно време си мислех, че тези видения са продукт на гузната ми съвест, че се дължат на вината, която непрестанно изпитвах, че тази особена връзка е надминала нивото на обикновените възприятия и граничи с халюцинирането.

Днес обаче вече вярвам, че те знаят, знаят всичко онова, което се е случило и се случва, и наистина се връщат, за да потърсят именно мен…

Мерсие въздъхна, отдръпна се от бюрото и отвори едното от чекмеджетата. В ръцете му се появи малка папка с твърди корици от черна кожа. Отвори я и писа нещо няколко секунди. Оказа се чек, който протегна към мен.

— Ето ви чек за десет хиляди долара, г-н Паркър. Единственото, което искам, е да поговорите с Къртис. Ако сметнете, че наистина не можете да направите нищо за него, просто задръжте парите за себе си. Няма да има възражения от моя страна. Ако пък се съгласите да се заемете със случая, още по-добре — ще договорим допълнително възнаграждение.

Поклатих глава.

— Пак повтарям, не става дума за пари, г-н Мерсие…

Той вдигна ръка, за да ме прекъсне.

— Разбирам напълно. Нямах намерение да ви обиждам.

— Не съм се обидил.

— Имам приятели в полицията, в Скарбъро, в Портланд и по-нататък — където поискате. Именно те ми казаха, че сте извънредно надарен следовател, със специални качества. Нека да приложим този ваш извънреден талант, така да се каже, за да потърсим истината за Грейс. Моля ви, заради мен самия, а и заради Къртис.

Защо се поставя преди бащата на Грейс? Отново усетих, че има нещо, което не ми казва, а пази за себе си. А и неотдавнашната открита враждебност на съпругата му? Какво означава пък тя? Логиката говореше, че знае кой съм, защо съм тук… а и че присъствието ми в нейната къща абсолютно не й се нрави. Мерсие остана с протегната ръка, в очите му този път имаше нещо друго: заприлича ми на скръб, на чувство за вина може би.

— Моля ви, г-н Паркър… поговорете с него. Какво толкова ви струва само да говорите с Къртис?

Какво ви струва само да поговорите? Тези думи ще се връщат в съзнанието ми отново и отново, ще ме мъчат и преследват в бъдните дни. Вероятно са се връщали и в неговото. Питам се какво ли е усещал в последните си мигове, когато сенките са се сгъстявали около него, а онези, които е обичал, са потъвали в алена мъгла?

И въпреки колебанията и възраженията на вътрешния глас взех чека. А в същия миг вероятно се е затворила и онази неведома верига. Затворила се е без нашето знание естествено, за да изпрати мощен заряд по света около и под нас.

Нейде далече, далече нещо необозримо се е измъкнало от скривалището си под мъртвите пластове на шуплестата бездна в недрата на земното кълбо. Подушило е въздуха, усетило е откъде идва раздвижването му. И е открило източника.

Сетне се втурнало към него.

В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО:

РЕЛИГИОЗЕН ФАНАТИЗЪМ В ЩАТА МЕЙН;

ИЗЧЕЗВАНЕТО НА БАПТИСТИТЕ ОТ АРУСТУК

Откъс от аспирантската дисертация на Грейс Пелтие, посмъртно представена в съответствие с изискванията на програмата за получаване на магистърска степен по социология, Северозападен университет — Бостън

За да можем да изясним причините за създаването и последвалия по-късен разпад на религиозната група, известна като Баптистите от Арустук, извънредно важно е да се обърнем към историята на щата Мейн. Подходът е особено необходим, за да можем да разберем защо четири съставени от добронамерени и не неинтелигентни хора семейства са се съгласили да последват Преподобния Фокнър в пустошта — става дума за изолирана територия, — където изчезват и вече никой не ги вижда живи. Историческите сведения ни казват, че по онова време вече почти три столетия наред хора като въпросния Фокнър събират последователи в този щат и това често става в спор и противоборство с далеч по-силните църковни деноминации и правоверните религиозни движения. Следователно нужно е да потърсим по-специфични причини в характеристиките и народопсихологията на щатското население, следи от индивидуализъм, който ни връща към пионерските години на Мейн и който е привлякъл тези хора към Преподобния Фокнър.