Джон Коннолли - Черният ангел

Забелязвах обаче и друго: мъжът, който жадно оглеждаше Елън от входа на метрото. Бе недалеч от мен, дребен, доста блед, ниско нахлупил над челото бейзболна шапка с логото на „Доджърс“. Но козирката не прикриваше достатъчно святкащите като на разгонен котарак очи, личаха си похотта и мераците. Дясната му ръка неспокойно опипваше малкото сребърно кръстче, висящо от кожена верижка на лявата китка. Може би бе добронамерено насочен дар от изповедника, дадено му с препоръката почувства ли нагонът да надделява, да го докосва и от него да черпи сила и въздържание, да отблъсква погрешните помисли. Къде ти, кръстчето вероятно се бе превърнало точно в обратното — фетиш и източник на пламенни фантазии, икона — стимул на сексуалността му. Всяко докосване увеличаващо възбудата дотам, че религия и секс се смесват необратимо в единичен акт на поредното прегрешение.

Мина малко време, мъжът, изглежда, взе решение и се запъти към нея, само че аз го изпреварих. Отвори си устата да каже нещо, но вдигнах предупредително пръст към устните си и той бързо отстъпи, макар и неохотно. Сетне се опомни и се мушна в тълпата, да си потърси пореден обект на влеченията.

Не видя обаче, че от съседната стена се отдели тъмна фигура и го последва.

Не мина секунда и Елън ме позна. Тогава направи опит да се плъзне край мен и може би да привлече вниманието на Попа Боби. За нещастие обаче в същия миг той бе ангажиран по друг начин. Намираше се притиснат между двамина бабаити от итало-американски произход, а единият от тях му бе забил пистолетно дуло в ребрата. Тони Фулси се смееше като луд, приятелски прегърнал Боби през раменете. Очевидно бе пошушнал на сводника да се хили заедно с него, защото устните на Попа се бяха разтворили в кисело насилена усмивка, мязаше на портокал с разцепена кора. Поли, братът на Тони, вървеше току зад тях двамата с едната ръка в джоба на коженото яке, а другата стисната в юмрук колкото главата на парен чук. Отведоха Боби до замърсен бял пикап с работещ двигател. На волана стоеше Джаки Гарнър, който се обърна и едвам забележимо ми кимна. Сетне братоците натовариха Боби отзад, а автомобилът се отдели от бордюра и се вля в потока коли.

— Къде го помъкнаха? — попита ме Елън.

— Няма значение.

— Ще се върне ли?

— Едва ли.

Момичето видимо се обезпокои.

— Ама аз какво ще правя без него? Нито пари имам, нито къде да отида…

Прехапа долната си устна. Стори ми се, че ще се разплаче.

— Името ти е Дженифър Флеминг — рекох й аз. — Родом си от Спокън, на седемнайсет години си. Преди шест месеца майка ти те обявила в полицията за безследно изчезнала. Малко по-късно нейният приятел е обвинен във физическо насилие, притежание на наркотици с цел продажба, сексуално малтретиране на непълнолетно лице, наричат го още блудство с малолетни. Обвиненията са на базата на снимки, намерени в апартамента, където са живели двамата с майка ти. Снимките носят дати: била си на петнайсет години, когато са правени. Майка ти твърди, че не знае нищо относно онова, което е ставало. Вярно ли е?

Дженифър вече плачеше, но успя да кимне с глава.

— Не е наложително да се връщаш у дома, ако не желаеш. Познавам едно лице, държи специализирано заведение за малтретирани жени в щата Ню Йорк. Това му е работата, знае си я добре. От „Жени срещу насилие“ е, няма начин да не си чувала за тези институции. Мястото е приятно, ще имаш време да си помислиш хубаво, да вземеш решение. Ще разполагаш със своя стая, наоколо има зелени поля, гори, на воля ще се разхождаш. Пожелаеш ли, можеш да поканиш майка си да дойде да поговорите. Но и това не е задължително — ще го направиш когато и ако поискаш. Когато си готова.

Не знаех какво мога да очаквам от това момиче. Можеше да си тръгне и да си намери друг сводник или временен приют при някоя от по-възрастните колежки. В края на краищата нямаше никаква сериозна причина да ми вярва. Мъже като Джи Мак и Попа Боби сто на сто са й предлагали протекция, а в замяна са изисквали доста неприятни неща.

Но тя не побягна от мен. Избърса сълзите с опакото на ръката и внезапно сякаш се подмлади още повече. Онова, в което се бе превърнала, като че изчезна, досущ маска някаква падна и пред мен застана детето в нея. Погледна ме, помисли за миг и запита:

— А кога мога да отида там?

— Можем да тръгнем и веднага.

Отмести очи, зърна нещо зад мен и тревогата отново светна в тях. Извърнах се, към нас приближаваха двама. Единият бе източен, слаб, чернокож със златни вериги на шията и едната китка. Другият бе пълен бял мъж в червено сако с големи подплънки на раменете и поизносени мокасини.