Джон Коннолли - Черният ангел

— И опрощение няма да има — сега вече шепнеше. — Преди всичко прошка за теб няма да има…

Кръвта му изтичаше на пода, запълваше фугите между тежките каменни плочи, постепенно се разклоняваше и встрани, създавайки странни геометрични фигури, пълзеше все по-надалеч и към килията, където лежеше Стърн. Тя бе дошла в съзнание, но изглеждаше слаба и дезориентирана. Протегна ръка към Брайтуел, той улови движението и извърна глава към нея.

Повдигнах пистолета.

— Аз ще се върна за теб — рече Брайтуел.

— Да — промълви тя. — Сигурна съм, че ще го направиш.

Брайтуел се закашля, опипа раната в корема си.

— Ще се върна за всички тях — добави страшно, заканително.

— Ще те чакам — рекох.

Застрелях го в центъра на челото и това бе краят. От устата му се откъсна последен, тежък дъх. Усетих слабо доловимо раздвижване във въздуха на околното пространство, замириса на сол и чист въздух, а хорът най-сетне заглъхна.

Клодия Стърн пълзеше по пода към зида, стремейки се към допир с онова, което остана неосвободено отвъд стената. Понечих да пристъпя и да я спра, но ясно чух множество стъпки в тунела. Към нас идваше някой и той не беше сам. Обърнахме се с Луис, приготвихме се да ги посрещнем.

На входа застана Бартек. След него се показа и Ейнджъл, изглеждаше някак несигурен, гузен. След тях влязоха още пет или шест души — и мъже, и жени. Сега си дадох сметка защо след изстрела на улицата не се показа никой. Защо алармената инсталация не е била заменена с модерна и надеждна. И как онзи последен и важен фрагмент на картата се е озовал от Франция в Седлиц.

— Знаели сте през цялото време — поклатих глава аз. — Знаели сте, заложили сте капана и сте очаквали да дойдат.

Четирима от новодошлите пристъпиха напред, хванаха Клодия Стърн за ръцете и краката и я понесоха към отворената килия.

— Мартин дойде в САЩ, за да сподели тайната и опасенията си с мен — заяви Бартек. — Беше сигурен, че вие самият ще бъдете тук на края. Имаше голяма вяра във вас.

— Съжалявам — рекох. — Чух какво се е случило.

— Ужасно ще ми липсва — наведе глава Бартек. — Но ми възложи да продължа делото му. Аз ще бъда негов наследник.

Отзад се чу звън на вериги. Тези хора не си поплюваха, а бяха и подготвени. Клодия Стърн изпищя пронизително, сетне гласът й загуби сила и се превърна в подобие на вой. Не се обърнах.

— Какво ще правите с нея? — запитах, макар и да знаех.

— В Средновековието са го наричали „зазиждане на живо“. Ужасна смърт, обаче далеч по-зле би било да живее на свобода, при положение, че е онова, за което самата тя се мисли.

— А има само един начин за проверка, нали?

— За съжаление, да.

— Но няма да я държите тук, нали?

Отначало не отговори.

— Всичко ще бъде преместено с време и скрито отново. Седлиц си изигра ролята.

— На капан.

— Така е. Капанът трябваше да бъде сигурен, примамката — реална. Щяха да усетят, ако статуята не бе тук. Затова трябваше да изиграем играта до край — с преструвките и всичко останало.

Клодия Стърн запищя отново, още по-силно, сетне изведнъж настъпи тишина.

— Да вървим — подкани ме Бартек. — Време е.

Стояхме в църковното гробище. Бартек коленичи, разчисти снега от надгробен камък, показа се черно-бяла снимка на мъж на средна възраст с официален костюм.

— Останаха няколко трупа — обадих се аз.

Бартек се усмихна.

— Това е костница в църковен двор с гробище — каза той. — Няма да е трудно да си намерят мястото. И все пак не е добре, че Брайтуел не остана жив.

— Изборът беше мой.

— Мартин се страхуваше от него, знаете. С пълно право при това. Брайтуел каза ли ви нещо, преди да умре?

— Закани се, че отново щял да ме намери.

Бартек постави ръката си върху моята и леко я стисна.

— Вярата е за всички, всеки има право да вярва и да се надява. Преди смъртта си Мартин ми възложи нещо относно вас. Нареди ми още да ви предам следното: ако някой някога е изкупвал, значи комплексно изстрадал греховете си — без значение колко тежки са били те, — това сте вие. Имам предвид изкупление посредством дела, възстановяващи нечия справедливост. Заслужено или не, били сте наказан предостатъчно. Не добавяйте към тази тежест, наказвайки се сам. На този свят винаги ще има подобия на Брайтуел. На свой ред винаги ще има мъже и жени, подготвени да им се противопоставят — на тях и на всичко онова, което те представляват тук, на земята. Но след време вие няма да сте вече сред тях. Ще получите заслужената си почивка, с камък като този над главата. Ще ви бъде дадено да се съберете с онези, които обичате и които са ви обичали в ответ.