Майкл Коннелли - Горящата стая

— Кога и при какви обстоятелства я видя за последен път?

Преди Бъроуз да успее да отговори, Сото се върна. Сложи двете оръжия при другите и отново зае мястото си до плота.

Бош се обърна към Бъроуз и повтори въпроса си.

— Кога за последен път видя Ана Асеведо?

— Беше… беше през деветдесетте. Как мога да помня точно…

— Живял си с нея. Трябва да помниш кога…

— Не, не съм. Кой е казал това? Никога не бих…

Гласът му замря.

— Никога какво? — попита Сото. — Никога не би живял с жена с кафява кожа ли?

Бош я изгледа предупредително. Искаше Бъроуз да остане неподготвен, а най-добрият начин за постигане на това беше един човек да води разговора.

— Ако не си живял с нея, най-малкото си я посещавал в Бони Брай — каза той. — Имаме свидетели.

— Да, да, точно така — каза Бъроуз. — Посещавах я там. Никога не съм живял там обаче, нито пък с нея.

Планът беше да използват Ана Асеведо, за да принудят Бъроуз да признае неща, които могат да са полезни и да се използват срещу него в обвинението за пожара. Бош току-що беше сложил първата и най-важна чавка в списъка. Бъроуз беше признал, че е посещавал Асеведо в Бони Брай. Сега следваше да докажат, че е познавал сградата. И накрая трябваше да се установи, че Бъроуз е знаел къде се намира шахтата за боклук.

— И какви по-точно бяха отношенията ви?

— Двамата работехме заедно и тя ми се натисна. Беше против правилата, но тя ми се натискаше и стана. Всичко продължи по-малко от половин година.

Сото изсумтя презрително. Бош не й обърна внимание.

— Говориш за онова бюро за осребряване на чекове ли? — попита той. — Било е против правилата там ли?

— Да, двамата работехме там — каза Бъроуз. — Една година. Аз бях охрана. После тя напусна работата, напусна и мен и повече не съм я виждал. Кълна се, това е всичко.

— Защо е напуснала?

— Имаше обир. Нападнаха ме и ме подредиха добре. Опряха оръжие в главата й. AR-15. Тя си изкара акъла и не искаше повече да работи там. Посттравматичен стрес или нещо такова, но по онова време нямаше такива изрази. След това не съм я виждал. Посети ме веднъж в болницата след обира и това беше.

— Къде е отишла?

— Нали ви казах, не знам.

— И никога не си се опитвал да я откриеш?

— Не. Не бях… вижте, беше само секс. Не бяхме влюбени.

— Приятелчетата ти от Белите гласове знаеха ли за нея?

В очите на Бъроуз за миг проблесна изненада, че Бош знае за Белите гласове.

— Каза ли им? — притисна го Бош. — Изфука ли се пред момчетата, че си чукал мексиканка? Как ги наричахте — маймуни, нали?

— Не, не им казах — отвърна Бъроуз. — Не съм казвал на никого от тях и не съм я наричал така.

Бош го изгледа продължително, като го преценяваше и мислеше как да продължи.

— Колко нощи си прекарал в Бони Брай?

— Не знам — отвърна Бъроуз. — Трийсет, четирийсет. Често ходех. Бяхме…

— Какво бяхте? Влюбени ли?

— Не, в никакъв случай. Не беше любов.

— Оставяше ли дрехите си там?

— Да, оставях едната си работна униформа, за да ми е подръка.

— Переше ли, изхвърляше ли боклука?

— Помагах, да. Това не означава, че…

— Изхвърлял си боклука на жена, която не си обичал?

— Виж, човече, съвсем извърташ нещата.

— Изхвърляше ли боклука, или не?

— Изхвърлях го, но това не означава нищо и няма значение, защото от двайсет години не съм чувал нищо за нея и не знам къде на майната си се е запиляла.

Бош замълча. Изчака атмосферата да се успокои, макар че вътрешно крещеше възторжено — разполагаше с всичко, което искаше от Бъроуз.

— С какво си изкарваш хляба сега, Родни?

— Карам резервни части.

— Какви части?

— За американски автомобили.

— Къде е Ана Асеведо? Какво си направил с нея?

— Какво!? Нищо не съм направил! Нямам представа къде е!

Почти извика последния си отговор и кучето вдигна глава от пода.

— Знаете ли какво? — каза Бъроуз. — Вече не ми пука. Откарайте ме до Ел Ей. Искам адвокат.

Понечи да стане, но Бош очакваше хода му. Скочи, пресегна се през масата и го натисна по рамото да седне.

— Сядай. И не ставай, докато не ти кажа.

Чу ръмженето на кучето откъм вратата.

— Нарушавате гражданските ми права — запротестира Бъроуз. — Не можете да влизате в дома ми и да ми казвате какво да правя.

Бош погледна Сото и кимна към телефона. Бъроуз беше поискал адвокат, така че интервюто технически беше приключило. Тя изключи записващото приложение.

Бош се обърна към Бъроуз.

— Странно как си противоречиш. Не искаш да имаш нищо общо с тази страна и законите й, а после изведнъж настояваш ние да играем по правилата, които отричаш.