Майкл Коннелли - Инсценировка

Двете ченгета се решават на крайна мярка: очистват Паркс преди да е успяла да се разрови по-надълбоко и да разплете кълбото на изнудваческата им схема. Бош трябваше да допусне, че Шубърт не е единствената им жертва и че е в ход по-голяма машина за пари, която използва жените да подмамват мъже под обективите на скритите камери.

Елис и Лонг измислят план за убийството на Паркс и инсценират сексуално престъпление. После карат Джеймс Алън, доносник под техен контрол, вероятно използван в подобни схеми за изнудване, да им даде презерватив със сперма, която оставят на местопрестъплението, за да насочат следователите по грешни следи.

Тази версия не обясняваше защо Джеймс Алън е бил убит. За да няма свидетели? Или с нещо беше застрашавал ченгетата от Нравствения отдел? Медиите широко бяха отразили убийството на Лекси Паркс. Алън можеше да е научил за него и да е събрал две и две след ареста на неговия клиент Дей’Куан Фостър въз основа на ДНК съвпадението. Трябваше да е направил нещо срещу Елис и Лонг, да им е поискал пари или да ги е заплашил по някакъв начин, и това му бе струвало живота. Бяха го убили и бяха оставили трупа му така, че да пратят следователите в грешна посока. Елис и Лонг трябваше да са знаели за предишното убийство със захвърления на уличката край Ел Сентро труп. Може би дори бяха отговорни за него.

Грешната посока, помисли си Бош. В нея имаше повторяемост. Първо Александра Паркс, после Джеймс Алън.

Елис се качи при партньора си в доджа.

— Крайно време беше — отбеляза Лонг.

— Стига си хленчил — отряза го Елис. — Занимавах се с бизнеса с момичетата. Какво е положението?

— Шубърт излезе и Бош го спря. После се качиха горе. Преди трийсет и пет минути.

Елис кимна и се замисли. Шубърт и Бош бяха вътре достатъчно време и трябваше да приеме, че докторът е изплюл камъчето. Това означаваше край на играта. Трябваше да затварят сергията. Всички сергии.

Не знаеше за Лонг, обаче самият той определено имаше готовност за този момент. Извади джиесема си и отвори приложението с метеорологичните прогнози. Бяха маркирани няколко града, в случай че телефонът попадне в чужди ръце. Ала само един от тях имаше значение. В Пласенсия, Белийз, беше двайсет и пет градуса. Идеално.

Той прибра джиесема.

— Това е всичко.

— Кое? — не разбра Лонг.

— Това тука. Край на историята. Трябва да избираме.

— Какво да избираме?

— Ти взимаш тая кола, аз се връщам в моята и се разделяме. Прибираме кой каквото си е скътал и се чупим. Завинаги.

— Не, не, не може просто…

— Свършено е. Край.

— Какъв е другият избор? — със задавен от паника глас попита Лонг.

— Влизаме — отвърна Елис. — И не оставяме никой, който да разкаже историята.

— Само толкова? Това ли ти е големият план?

— Не е план. Просто може да ни спечели време. Влизаме и си свършваме работата. Може да ги открият чак утре заран. Дотогава ти ще си в Мексико, а аз — по средата на пътя до там, закъдето ще тръгна.

Лонг забарабани с пръстите на двете си ръце по бедрата си.

— Трябва да има друг начин, друг план.

— Няма — заяви Елис. — Казах ти, като домино е. Всичко се свежда до това. Избирай.

— Ами момичетата? Може да вземем…

— Забрави момичетата. Ще се погрижа за тях веднага щом си тръгна оттука.

Лонг рязко се завъртя към него.

— Какво?!

— Казах ти — повтори Елис. — Домино.

Лонг заразтрива брадичката си с едната си ръка, докато с другата силно стискаше волана.

— Избирай — подкани го Елис.

Бош проучи хронологията и видя как се е случило всичко. Плочките на доминото бяха падали в посока, водеща към двете ченгета от Нравствения отдел.

— Кога за последен път видяхте Елис и Лонг? — попита той.

Докато Хари се занимаваше с хронологията, Шубърт беше потънал в унес. Въпросът го накара сепнато да се поизправи.

— Кога ги видях ли? Не съм ги виждал от месеци. Но ми звъняха често. Преди два дни ми се обадиха да питат дали някой е душил наоколо. Предполагам, че са имали предвид вас.

Бош кимна.

— Имате ли номер, на който да ги търсите?

— Не, винаги те ми телефонират — отвърна пластичният хирург. — И номерът е скрит.

— Ами Дебора? Имате ли неин номер?

— В досието.

— Ще ми трябва. И адресът й.

— Струва ми се, че е незаконно да разкривам информация от медицинско досие.

— Да, но вече отдавна минахме този етап, нали така?

— Май е така. Какво следва сега?

— Ъъъ… Трябва да потърся независимо потвърждение на някои неща. И да посетя Дебора и нейната съквартирантка. Ще имам нужда от списък на всички бижута, които сте дали на Елис и Лонг. Освен часовниците.