Майкл Коннелли - Инсценировка

— Къде живееше тя?

— На Фаунтън Авеню, близо до Кресънт Хайтс. В апартамент. Не си спомням точния адрес. Има го в медицинското й досие.

— Какво се случи, когато отидохте там?

— Ами, тя нямаше никакви симптоми за инфекция или алергична реакция. Каза ми, че проблемът изчезнал през деня и отокът й спаднал. Всъщност едва ли изобщо е имало проблем.

— Добре, и какво стана после?

— Там беше нейната съквартирантка — отвърна Шубърт. — И това момиче просто не носеше никакви дрехи. И едното…

— Как се казваше съквартирантката?

— Ани, обаче не знам дали това е истинското й име.

— И тя ли беше от сексиндустрията?

— Да, естествено.

— Добре. И какво, правихте секс с едната или и с двете?

Лекарят сведе глава и от гърлото му се изтръгна звук, който според Бош трябваше да имитира преглъщане на сълзи.

— Да… правих. Проявих слабост.

Хари не му предложи съчувствието си.

— И предполагам, че е имало камери, но вие не сте ги видели.

— Да, имаше камери — промълви Шубърт. — Скрити камери.

— Кой ви потърси, жените или Елис и Лонг?

— Елис и Лонг. Дойдоха тук, настаниха се пред бюрото, където сега седите вие, и ми показаха записа на джиесем. И после ме осведомиха за положението. Трябвало да правя каквото ми кажат и да им плащам колкото поискат, иначе щели да разпространят видеото по интернет. Щели да се погрижат да го види жена ми и щели да накарат Дебора да подаде жалба в Калифорнийската комисия по медицинска етика. Щели да ме съсипят.

Бош кимна — най-близкия до израз на съчувствие жест, който можеше да се насили да направи.

— Колко поискаха? — поинтересува се той.

— Като начало сто хиляди — отвърна лекарят. — И после по петдесет хиляди на всеки шест месеца.

Хари започваше да разбира защо Елис и Лонг прибягват до такива крайни мерки и убиват всеки, в когото виждат заплаха за бизнеса си. Шубърт беше кокошка, която снася златни яйца — постоянен доход, докато лекарят иска да крие проявената от него слабост.

— И вие сте им платили първите сто хиляди.

— Платих им ги.

— Как точно?

Шубърт се беше завъртял със стола си и вече не гледаше Бош. На дясната стена висеше огромен постер със силует на женско тяло — клиничен, не еротичен, с означения за многобройните процедури, които могат да се прилагат на различни части на тялото. Когато отговори, на Хари му се стори, че хирургът се обръща към жената.

— Казах им, че не мога да платя в брой. Моите пари… аз изобщо не виждам парите си. Имам фирма, която управлява козметичния център, и всичките ми приходи отиват направо под контрола на счетоводители и мениджъри. Всичко това се следи от жена ми. Имах болестна зависимост, която наложи такава организация.

— Хазартна зависимост ли? — попита Бош.

Шубърт се завъртя и го погледна, сякаш едва сега си спомняше за неговото присъствие. После пак се обърна към постера.

— Да, хазартна зависимост. Нещата излязоха от контрол и изгубих много, затова ми отнеха парите. Наложиха контрол над тях. Само така спасих брака си. Но това означава, че не мога просто да отида в банката или без одобрение да напиша чек за такава сума.

— Затова сте им дали бижута — заключи Бош. — Часовника на жена ви.

— Да, точно така. Тя беше на почивка. Дадох им бижутата. Нейния часовник, моя часовник, няколко накита с диаманти. Тяхна беше идеята да инсценираме обир. Когато жена ми се прибра, й казах, че са влезли с взлом и че полицията издирва крадците. Че се води следствие. Елис счупи една стъклена врата в задната част на къщата, за да изглежда, че крадците са влезли през нея.

Хари се пресегна и измъкна папката изпод джиесема си.

— Един момент да проверя нещо.

Разтвори папката и прелисти рапортите, докато не стигна до хронологията, която беше съставил сутринта.

Разказът на Шубърт отговаряше на описаните от Бош факти. Елис и Лонг изнудват хирурга и той им дава бижутата. Те сключват сделка с братя Нгуен, които разпродават стоката като наследствени накити в „Нелсън Грант & Сънс“. Харик купува дамския часовник за коледен подарък на жена си. Ченгетата от Нравствения отдел започват да получават парите си и бижутерите взимат дял за това, че не задават въпроси за произхода на вещите.

Нещата се объркват, когато Александра Паркс счупва стъклото на своя часовник и го праща на ремонт в Лас Вегас. Когато научава, че може би има проблем с произхода му, Паркс, шеф на отдел „Защита на потребителите“ и съпруга на помощник-шериф, без много шум се опитва да проучи историята на часовника. Телефонира в „Нелсън Грант & Сънс“, разпитва братята и може би им казва къде работи мъжът й, а те може и да го знаят от самия него. Каквото и да е било съдържанието на разговора, той уплашва братя Нгуен до такава степен, че те се свързват с Елис и Лонг и им съобщават за проблема.