Майкл Коннелли - Инсценировка

Ландрет седна и на катедрата отново се изправи Холър.

— Ваша чест, две неща, съвсем накратко. Първо, тук имам копие на друг имейл до прокурорката, която по-рано водеше делото. Тази клетвена декларация от господин Мастърс също й беше пратена и няма никакво нарушение на правилата за достъпност на следствените материали от страна на защитата. И второ, ваша чест, защитата представя три доказателства от дневника на убийството на Джеймс Алън. Това са снимки от местопрестъплението, на които ясно се вижда контейнерът с презервативи в мотелската стая на убития. Снимките са от деня, в който е било открито убийството. Това е същият контейнер, който виждате тук.

Холър занесе екземпляри от имейла и снимките на съдията и се върна на катедрата. Бош го видя пътьом да намига на Мади, която седеше на първия ред.

Саквил, без да бърза, проучи документите и снимките. В съдебната зала стана толкова тихо, че Хари чуваше бръмченето на климатичната инсталация над тавана на помещението.

Накрая съдията събра на купчина листовете и снимките и се наведе към микрофона.

— Съдът намира представените от защитата нови доказателства и свидетелски показания за убедителни и отменя решението от предварителното разглеждане на делото. Съдът сваля обвинението срещу ответника. Прокуратурата е в правото си да повдигне ново обвинение, когато и ако е в състояние да представи достатъчно основание за това. Господин Фостър, вие сте свободен. Трябва да сте благодарен на своя адвокат за неговата изчерпателност и добросъвестност. Закривам заседанието.

И всичко приключи просто ей така. Докато Саквил слизаше от подиума и се връщаше в кабинета си, цареше пълна тишина. После изведнъж се надигна хор от изненадани разговори. Холър се обърна към Бош и му подаде ръка.

— Заслугата е твоя — каза Хари.

— Не, твоя е — възрази адвокатът. — С тебе сме добър екип.

След това Холър насочи вниманието си към своя клиент, прегърна го през рамо и го поздрави. Бош стана излишен и се обърна към дъщеря си. Тя сияеше.

— Браво, тате!

Той се усмихна и кимна. Победата го изпълваше с неловкост, но трябваше да признае, че е доволен. За пръв път се чувстваше така след сваляне на обвинение в убийство. Щеше да мине доста време, докато свикне.

Сцената в коридора пред залата беше запазена за Холър. Ландрет си тръгна веднага. Както и Корнел и Харик. Фостър трябваше да изтърпи формалната процедура по освобождаването, която щеше да отнеме поне още два часа. Оставаше адвокатът. Репортери от цял свят го наобиколиха в развълнувано море от камери, диктофони и микрофони. Беше като бейзболиста, отбелязал заключителния хоумрън на световното първенство. Бяха го обкръжили в три редици и той непрекъснато се въртеше, поглеждаше нагоре или надолу, позволяваше на всеки да му задава въпроси, за да чуе неговите мъдри и понякога иронични отговори. Докато говореше, Мики им раздаваше визитките си, за да е сигурен, че няма да сбъркат името му. Най-добрата реклама е безплатната.

Бош стоеше настрани с дъщеря си и гледаше спектакъла.

— Невероятно е! — отбеляза Мади.

— Внимавай в картинката — предупреди я Хари. — Един адвокат в семейството стига.

— Може ли да отида да послушам?

— Естествено, само гледай ония акули да не те изядат. Готови са да разкъсат за парче подхвърлена информация.

Мади подбели очи и тръгна към навалицата от репортери.

Бош се огледа и видя, че Менденхол стои на няколко метра от него сред друга група зрители. Медийното зрелище явно хипнотизираше и следователката. Хари отиде при нея и двамата се заговориха, без да откъсват очи от театъра.

— Благодаря ти, че дойде — каза той.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. Между другото, дъщеря ти много се гордее с теб. Личи си.

— Засега.

— Не, завинаги.

Той се усмихна и кимна. Надяваше се.

— Дано телефонния ти номер да го няма в указателя — прибави Менденхол. — Много хора ще търсят и теб, и Холър. Всички невинни, погълнати от съдебната система.

Бош поклати глава.

— Аз приключих.

— Сериозно? — учуди се тя. — И какво ще правиш?

Хари сви рамене и се замисли за миг. После извърна очи от разиграващия се цирк и я погледна.

— Имам един стар „Харли Дейвидсън“, модел хиляда деветстотин и петдесета. Чака да му монтирам карбуратора. Всъщност чака да му сменя адски много неща. Това ще правя. Същият е като оня, дето кара Лий Марвин в „Дивият“. Гледала ли си го?

— Надали.

— Караш ли мотор, Менденхол?