Долорес Редондо - Дар за бурята

Ибай се заливаше от смях и Амая я погледна учудено: очите на сестрите ѝ направо изтичаха по бебетата, вероятно защото и двете бяха останали бездетни, но никога не беше виждала Флора да се прави на палячо и да говори галено на някое дете. Стори ѝ се любопитно и учудващо, това беше едно от действията, на които не вярваш, че са способни някои хора. Спомни си думите на леля си по повод чувствата на Флора към Ибай.

Джеймс я поздрави с кратка целувка и леко сериозен, но наля вино и подавайки ѝ чашата, попита:

— Много работа, а?

— Да, закъснях и реших да дойда при леля.

— После ще поговорим — прекъсна я той и раздаде чаши и на другите.

Флора настоя тя да нахрани Ибай. Разказаха накратко за погребението, за чудесната служба, която бе изнесъл свещеникът, и за многото присъстващи, но за тяхното отсъствие не отвориха дума. Амая беше убедена, че категоричният отказ на Енграси да отиде е изиграл съществена роля. Лелята беше глава на семейството, жена, която през целия си живот бе изразявала твърдо мнението и становищата си, бе живяла по собствени правила и продължаваше така до ден днешен. Тя беше от жените, които зачитат желанието да правиш каквото си решил, но само в случай че поемаш отговорност за последствията и не се опитваш да я убеждаваш да постъпва и да мисли по същия начин.

Амая сложи Ибай да си легне, помогна на леля си да извади на масата печеното агънце с картофи и бирен сос и всички седнаха да обядват.

— Има един въпрос, по който исках да поговорим, но изчаквах всички да се съберем — поде Флора, гледайки към сестрите си, — най-вече за да избегнем недоразуменията. — Тя обиколи с очи присъстващите и продължи: — Днес сутринта станах много рано, излязох да се поразходя и ми се допи кафе, така че отидох до пекарната, но когато опитах да отворя вратата с моя ключ, установих, че не мога. Да знаете нещо по въпроса?

— Да — каза Амая. — Онзи ден същото се случи и на мен, когато се опитах да вляза…

— Смених ключалката — обади се Рос.

— Гледай ти! — възкликна Флора. — И не смяташе ли да ни кажеш?

— Смятах, разбира се, но и аз като теб изчаквах да се съберем всички, за да избегна недоразуменията — отвърна тя, гледайки втренчено сестра си.

Флора издържа погледа ѝ, вдигна чашата си и каза:

— Ще трябва да ми дадеш дубликат.

Рос остави приборите си в чинията, без да откъсва очи от нея.

— Не, няма да ти дам — отвърна, с което привлече всеобщото внимание. Всички я погледнаха с очакване, дори Флора замръзна неподвижно с чашата в ръка насред път. — Сега аз ръководя пекарната, работата, графика, рецептите, подредила съм всичко по свой начин. Винаги сте добре дошли, когато решите да ми дойдете на гости, но мисля, че след като аз отговарям за поръчките, сметките, документацията, няма причина някой да влиза в работилницата в мое отсъствие, тъй като и най-дребната промяна или отклоняване от моята система може сериозно да обърка работата. Надявам се да го разберете.

Амая погледна към леля си и към Джеймс, преди да отговори.

— Според мен имаш право, ние продължаваме да я караме така, както когато айта [23] Татко (баски). — Б. пр. беше жив, и влизаме в работилницата като у дома си. Уважавам решението ти, Рос, намирам го за правилно, това е твоето работно място и не е редно да влизаме в твое отсъствие.

— На мен въобще не ми изглежда редно — възрази Флора. — За теб, Амая, може и да е, понеже никога не си работила в пекарната, но нека ти напомня, че допреди година аз я управлявах.

— Хубаво, но сега съм я поела аз — отвърна спокойно Рос.

— Половината от пекарната е моя — възрази Флора.

— За което всеки месец ти превеждам твоя дял. Обаче сега не живееш тук, не работиш в пекарната, не си в течение на поръчките на клиентите, не знаеш нищо за дейността ни. Не виждам кое може да е толкова важно, че да влизаш в мое отсъствие в работилница, с която вече почти нищо не те свързва.

Флора вирна глава и отвори уста, за да отговори, но се спря за няколко секунди, докато хапваше поредния залък и усмихнато подготвяше артилерията. Сдъвка храната бавно, остави приборите върху чинията, отпи глътка вино и едва тогава заговори:

— Винаги си била глуповата, сестричке. — Рос заклати отрицателно глава, а на устата ѝ се изписа лека и непредсказуема усмивка. — Да — продължи Флора, — все чакаше някой да ти извади кестените от огъня. Познавам много хора като теб, винаги стоят в сянка, мълчаливи и неподвижни, но при първия удобен случай хоп, скачат върху чуждия трон. Какво си въобразяваш? Клиенти, поръчки, работа, рецепти… Клиентите ги привлякох аз, ако имаш поръчки, те са благодарение на мен, а що се отнася до рецептите… Боже Господи! Та аз пиша книги с рецепти за сладкиши, а ти намекваш, че ще вляза в пекарната да ти ги крада? Ще ме умориш от смях!