Долорес Редондо - Дар за бурята

Амая се намеси.

— Флора, Рос не каза това.

— Ти мълчи, Амая — прекъсна я Рос. — Не се бъркай, това трябва да го решим двете с Флора — отсече тя и отново се обърна към по-голямата си сестра. — Имам двойно повече поръчки от теб преди година и нови клиенти, а най-важното е, че старите са по-доволни, разполагам с цял куп нови рецепти и няколко традиционни, адаптирани, които жънат голям успех. Но това трябва вече да си го забелязала по парите, които внасям по твоята сметка ежемесечно.

— Това не е най-важното — заяви Флора. — Въпросът е, че пекарната е толкова моя, колкото и твоя, а аз обмислям възможността да се установя отново в Елисондо. Запознах се с един мъж — каза тя, поглеждайки многозначително към Амая — и връзката ни е стабилна. Освен това телевизионната програма е национална и с едно пътуване в седмицата до студиото ще мога да записвам всички предавания.

В очите на Рос се четеше объркване. Флора продължи:

— Не виждам защо да не поема отново пекарната, както преди, но ако не си съгласна, според мен има само едно решение: да изкупя твоя дял и сбогом.

— Флора, не говориш сериозно, нали?! — намеси се лелята.

— Не го казвам аз, лельо. Ако Рос смята, че в работилницата няма място за двете ни, едната ще трябва да се оттегли. Ще откупя нейния дял и тя дори ще излезе на печалба.

— …Или аз ще откупя твоя — отговори Рос с учудващо спокойствие.

Флора се обърна към нея с престорена изненада.

— Ти? Не ме карай да се смея! Или лъжеш в сметките и работилницата върви по-добре, отколкото казваш, или си ударила печалба от лотарията, защото, доколкото ми е известно, къщата, в която живееше с Фреди, е ипотекирана, а твоето мъжленце пропиляваше всичко, което ти спечелеше, че и отгоре, така че не ми е ясно откъде смяташ да вземеш парите.

Рос я гледаше безмълвно и устояваше на погледа ѝ по необичаен за нея начин. Флора също го усети и Амая разбра, че за най-голямата ѝ сестра това беше още по-невероятно, отколкото за другите. Видя я как отклонява очи и се усмихва, преди да продължи, сякаш искаше да покаже, че още владее положението, макар да беше очевидно, че в нея започва да пониква съмнението, че може би нещичко ѝ се изплъзва.

— Добре, значи, всичко е ясно, ще поискаме одит и оценка и ако можеш да се оправиш…

Рос кимна и вдигна чашата си за мълчалив тост. Довършиха обяда, като разговорът бе поет почти по задължение от Джеймс, лелята и от самата Амая, макар че преди да седнат на масата, тя бе готова да се закълне, че ако накрая се скарат, то ще е заради нея и леля ѝ. Енграси, гледайки лукаво Флора, попита:

— Флора, кажи ми кой е мъжът, който успя да покори сърцето ти и да те накара да се откажеш от живота край морето?

— Попитай Амая, тя също храни хубави чувства към него — каза Флора и стана, поглеждайки часовника си. — Всъщност налага се да ви оставя, имам среща с него и ще закъснея.

Амая я изчака да излезе и поклати невярващо глава.

— С Флора нямате ли чувството за постоянно дежавю , когато си тръгва? Мисля, че тя е експерт по драматичните напускания, в Холивуд би трябвало да я изучават, за да си върнат обаянието на Грета Гарбо… Събрала се е с Фермин Монтес.

— С Фермин, инспектор Монтес? — удиви се Джеймс.

— Да, с Фермин, със самия инспектор Монтес, който замалко не си пръсна мозъка заради нея. Затова се сдърпахме онзи ден.

Адвокатът на семейство Беруета бе поискал собственикът на мините в Алмандос да даде показания в Елисондо вместо в някое френско полицейско управление. Ириарте щеше да се заеме с това тази сутрин. Той рано-рано позвъни на Амая, за да ѝ каже, че не е необходимо и тя да идва — беше събота, пък и нали официално вече се водеше в отпуск.

— Дойде ли Йонан?

— Не, но днес не беше нужно да идва.

— Бяхме се уговорили да ми донесе увеличените снимки от вътрешността на гробницата, които направи вчера в Еноа…

— Погледнахте ли имейла си?

— Да, няма нищо. Предполагах, че ще ми ги прати или ще дойде да ги донесе тази сутрин — каза и затвори телефона.

Двете с Енграси бяха изпратили Джеймс и Ибай да купят кексчета и сега си направиха кафе за разговора по женски.

Амая се настани с чашата си срещу Енграси.

— Лельо — започна тя, за да привлече вниманието ѝ и да се увери, че я гледа в очите.

Енграси изключи телевизора.

— Видях го в гората преди година, видях го, както те виждам теб сега, на по-малко от пет метра разстояние, а поне още три пъти е бил достатъчно близо, за да чувам изсвирването му, все едно е до мен. Последният случай беше съвсем наскоро. Миналата година се запознах с онзи горски стражар, който твърдеше, че го е срещал, макар че, в интерес на истината, бяха стреляли по него и е възможно шокът да е повлиял на представата му за случващото се. Ти ми разказа, че случайно си го зърнала, когато си била на шестнайсет години и си събирала дърва в гората, после идва и случаят с професор Валехо. Ако трябваше да избирам по света кандидат, който да е по-малко годен за свидетел на подобно появяване, това щеше да бъде той, никога не съм срещала по-рационален и научно устроен ум — каза Амая, поглеждайки бързо към леля си, която я слушаше спокойно. — Мен обаче не ме интересуват хората, които са го виждали, а колко често се е показвал през последно време. Аз не го видях случайно, лельо, видях го, защото той искаше да го видя. И ми се ще да разбера защо.