Крис Картер: Галерия на мъртвите

— Към седем.

— Как е влязла? — попита Гарсия. — Отключена ли е била вратата?

— Не. Вратата била заключена, но майката имала ключ.

Робърт се обърна към криминалиста, който снемаше отпечатъци от външната врата, и попита:

— Влизане с взлом?

— Ако е станало тук, вратата не е разбита — отговори криминалистът, поглеждайки Хънтър. — Ключалката, рамката, нищо не е пипано, но тази врата има елементарна ключалка. Не е необходимо да си експерт, за да я отвориш.

Хънтър и Гарсия нахлузиха качулките на главите си и вдигнаха циповете на гащеризоните си.

— През дневната — обясни лейтенантът и посочи. — По коридора от другата страна и в спалнята в дъното. Ако се объркате, следвайте миризмата на кръв. — Джарвис не формулира последното си изречение като шега. — И на ваше място, не бих пренебрегнал маската за носа.

От външната врата се влизаше направо в просторна дневна, приятно обзаведена със смесица от елегантен шик и традиционни мебели, допълнени със завеси в пастелни тонове, които подхождаха на килимите и тапицерията. Нищо не изглеждаше не на място. Нищо не предполагаше борба.

Друг криминалист, жена, която също търсеше латентни отпечатъци, работеше върху множеството повърхности в стаята. Тя леко кимна на детективите.

Коридорът с дъсчен под, който водеше към останалата част на къщата, беше къс и широк, с една врата вдясно, две вляво и една в дъното. Само втората врата вляво беше затворена. Стените бяха украсени с няколко снимки в рамки от корици на модни списания. Всичките показваха една и съща поразително красива манекенка — слаба и с отлично поддържана форма, със сърцевидно лице, сочни устни, изящен нос, гримирани зеленикавосини очи и скули, за които повечето жени биха платили цяло състояние.

Хънтър и Гарсия се отправиха към стаята в дъното на коридора.

Набързо надникнаха през отворената врата вдясно. Стая за гости.

Отворената врата вляво беше на баня.

По-късно щяха да проверят затворената врата.

Когато най-после стигнаха до стаята на местопрестъплението, те спряха на прага стъписани и смълчани.

Двамата детективи бяха абсолютно сигурни в едно — желанието на лейтенант Джарвис нямаше да се сбъдне. Той никога нямаше да забрави какво е видял в тази стая.

Мъжът се стресна и се събуди от силния шум на мотоциклет на улицата. Известно време лежа по гръб неподвижен, загледан в тавана. Стаята, в която се намираше, беше осветена само от слабата лунна светлина, която проникваше през големия прозорец на стената вляво, но той нямаше нищо против мрака. Всъщност го предпочиташе. Така както виждаше нещата, мракът съответстваше на цвета на душата му.

Мъжът се съсредоточи върху дишането си, опитвайки се да го успокои. Вдишай през носа — каза си той и вдиша. — И издишай през устата. — Издиша. — Вдишай през носа. — Вдиша. — Издишай през устата.“ Издиша.

Учестеното му дишане лека-полека започна да се нормализира.

Мъжът беше мокър, облян в студена пот, както винаги, когато се събудеше от „кошмара”. Виденията винаги бяха едни и същи — изпълнени с насилие… гротескни… болезнени, но той не искаше да мисли за тях. Затова докато се фокусираше върху дишането си, мъжът прогони образите обратно в най-тъмните кътчета на съзнанието си, макар да беше сигурен, че те отново ще се завърнат. Винаги го правеха.

След десетина минути мъжът най-после се надигна и седна в леглото. Студената пот беше засъхнала върху кожата му и го караше да се чувства лепкав и мръсен. Нуждаеше се от душ. Винаги се нуждаеше от душ след „кошмара”.

Той влезе в банята, пусна водата и изчака, докато парата замъгли помещението, и после пристъпи под силната и топла струя. Затвори очи и остави водата да се плиска по лицето му… по кожата. Чувстваше как порите му се разширяват и се радваше на пречистването.

Обожаваше това усещане.

Мъжът старателно изми тялото си два пъти и после взе самобръсначка и шише бебешко масло за тяло от поставката. Изля малко масло върху дясната си длан и намаза левия си крак, а след това повтори същото с лявата ръка и десния си крак. Винаги го правеше в тази последователност. Постави самобръсначката под водата за няколко секунди и после се наведе и я доближи до десния си пищял.

Преди години една проститутка му беше казала да използва бебешко или кокосово масло, за да избегне обриви на кожата, когато бръсне космите на тялото си.

— Трябва да опиташ — каза му тя. — Обривите и протриванията ще останат в миналото, повярвай ми.