Крис Картер: Галерия на мъртвите

Тя прегледа записките си и после отново вдигна глава.

— Въпреки че няколко пъти са му предлагали позиция като специалист по изготвяне на профили на престъпници в отдел „Поведенчески анализ” в НЦАНП, гостът ни тази вечер не е приел предложението, и е предпочел да работи в лосанджелиската полиция.

Отново изненадано шушукане, този път по-силно.

Професор Адамс изчака аудиторията да утихне и след това продължи:

— Като член на силите на реда в този град той прави светкавична кариера и става най-младият детектив за всички времена в лосанджелиската полиция. Оттогава рекордът му на разкриване на престъпления е ненадминат.

Тя замълча отново, този път за ефект.

— Гостът ни тази вечер е многократно награждаван детектив от специалната секция „Убийства”, която е елитно подразделение на отдел „Обири и убийства”, и е създадена да разследва само серийни, изключително жестоки убийства, които изискват много време, експертно мнение и богат опит.

Професор Адамс вдигна показалец, за да наблегне на следващите си думи:

— Но това не е всичко. Въз основа на квалификацията си по психология на престъпното поведение и факта, че нашият хубав град, изглежда, привлича особен вид психопати…

Всички в залата се засмяха.

— … гостът ни е назначен в още по-специализиран отдел на специалната секция „Убийства”. Всички убийства, които включват изключителен садизъм и жестокост, се определят от лосанджелиската полиция като свръхтежки престъпления. Гостът ни тази вечер върши работа, за която повечето детективи в страната биха дали дясната си ръка да не вършат. Той оглавява отдел „Свръхтежки убийства” (ОСУ). — Тя се обърна и отново погледна мъжа, който стоеше встрани от подиума.

Сто и петдесет чифта очи проследиха погледа й.

— Отне ми много време, докато най-после успях да го убедя да дойде в Калифорнийския университет като гост лектор и да ви говори по една от най-интересните теми в криминологията и криминалната психология — съвременния сериен убиец.

В аудиторията настъпи зловеща тишина.

— Тази вечер с огромно удоволствие ви представям детектив Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция.

Публиката избухна в аплодисменти.

Професор Адамс направи знак на Хънтър да се приближи до нея.

Детектив Хънтър извади ръце от джобовете си и бавно изкачи трите малки стъпала, водещи към подиума. Погледна Трейси Адамс, която му отправи вдъхваща доверие усмивка, последвана от много чувствено, но почти незабележимо намигане. Той отмести поглед към аплодиращите го студенти и стеснително наведе глава. Не беше свикнал с тези неща.

— Успех — прошепна професор Адамс, даде му микрофона и напусна подиума по същия път, по който беше дошъл Хънтър.

Той изчака, докато аудиторията утихна.

— Бих искал да започна, като благодаря още веднъж на всички, които сте тук. Трябва да призная, че не очаквах толкова много хора.

Сега беше ред на Хънтър да погледне професор Адамс.

— Мислех, че ще говоря пред двайсет, най-много двайсет и пет студенти.

Присъстващите отново се засмяха.

Трейси Адамс се усмихна и повдигна рамене.

— Преди да започна, моля, позволете ми да ви обясня, че не съм добър оратор и определено не съм преподавател, но ще се постарая да ви разкажа онова, което знам, и да отговоря на въпросите ви.

Публиката отново избухна в аплодисменти.

Хънтър не беше сигурен какви са познанията на студентите и затова започна с някои основни определения — разликата между сериен убиец, спонтанен убиец и масов убиец. Подкрепи обясненията си с няколко примера на престъпни деяния, извършени наскоро в Съединените щати.

Той продължи, като представи на студентите списък от седем точки на етапите на серийния убиец, от така наречената Фаза на аурата — самото начало, когато бъдещият убиец започва да губи връзка с реалността, до депресията — големият емоционален срив, който в повечето случаи следва акта на убийството.

— Преди да преминем по-нататък — каза Хънтър, когато приключи с обясненията за последната фаза, и гласът му придоби много по-сериозен тон, — когато говорим за серийни убийства, най-важното нещо, което бих искал да запомните, е, че…

Той млъкна и бръкна в джоба си.

— Извинете — рече Хънтър и вдигна дясната си ръка към заинтригуваните слушатели. — Един момент. — Той изключи микрофона и го сложи на подиума, а после каза по мобилния си телефон. — Детектив Хънтър, ОСУ.

Докато слушаше обаждащия се от другия край на линията, очите му намериха Трейси Адамс. Думите бяха излишни. Тя разгада изражението му. Случвало й се беше да е до него, когато той бе получавал подобно обаждане.