Крис Картер - Галерия на мъртвите

Колата и къщата бяха регистрирани на името на Артър Уебър, трийсет и четири годишен компютърен гений и предприемач, който на двайсет и една години беше станал милионер няколко пъти, благодарение на успеха на фирмата си за приложения за мобилни телефони — „Ходещи джунджурии”. Той беше продал фирмата преди две години и половина и бе спечелил цяло състояние и оттогава, поне според информацията, която беше успял да събере екипът за толкова кратко време, беше станал нещо като отшелник, оттегляйки се напълно от светския живот. Артър Уебър не се беше женил и нямаше деца, нито братя или сестри. Майка му го беше отгледала сама, тъй като баща му ги беше изоставил още преди Артър да се роди.

До изгрев-слънце оставаха четирийсетина минути, когато трите джипа на ФБР спряха пред портите на къщата на господин Уебър.

— И така, всички да слушат — каза специален агент Тревър Ричардсън, когато всичките петнайсет командоси се събраха в кръг около него. — Както вече обясних, ще се разделим на три екипа — Алфа, Бета и Гама. Екип „Гама“ ще влезе в къщата и веднага ще се качи на горния етаж. Екип „Бета“ ще претърси партера, а екип „Алфа“ ще нахлуе в неизвестността, тоест мазето. Аз ще ръководя екип „Алфа“. Колинс ще оглави екип „Бета“ и Гомес ще предвожда екип „Гама“. — Ричардсън погледна часовника си. — Слънцето ще изгрее след малко повече от трийсет минути и искам дотогава всичко да свърши.

— Разбрано, сър — едновременно отговориха четиринайсет гласа.

— Ето какво ще направим — продължи агент Ричардсън. — Който и да е този човек, той няма представа, че идваме за него тази сутрин, затова елементът на изненада е на наша страна и искаме да остане така. Няма да вдигате шум. Щом влезете вътре, сигнализирайте само с ръце. Водачите на екипите ще поддържат минимален радиоконтакт. Запомнете, че ако това е нашият човек, той е отговорен за смъртта на най-малко петима човека, единият колега агент. Заподозреният е умен и много изобретателен, но хубавото е, че не би трябвало да носи оръжие. Лошото е, както споменах, че той държи като заложница малко момиче, което може да е в къщата. Нямаме информация за това и по тази причина искам всички да сте нащрек. Името на момичето е Хедър. Тя е на четиринайсет години. Страда от синдрома на Даун и е дъщеря на специален агент от ФБР. — Той вдигна таблет, на чийто екран имаше портретна фотография на Хедър. — Това е тя и днес момичето е нашият приоритет. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър.

— Идеята е да задържим жив Артър Уебър, затова използвайте смъртоносна сила само ако е абсолютно необходимо, но ако тази необходимост покаже грозното си лице, искам да го застреляте без колебание.

— Разбрано.

Специален агент Ричардсън огледа елитния взвод — четиринайсет яки, безстрашни и непреклонни елитни командоси, на които би поверил живота си.

— Добре — каза в заключение той. — Щом влезете вътре, отваряйте си очите на четири и проверете всяко кътче. Пригответе се и с Божията благословия, нека хванем кучия син.

Трите екипа се движеха бързо и безшумно и с лекота преминаха през портите и моравата за нула време. ФБР вече се беше свързало с фирмата за алармени инсталации, която обслужваше къщата на Артър Уебър, и цялата система беше изключена без знанието на собственика, затова не беше необходимо да си правят труда да заобикалят електрически вериги или да прекъсват жици.

Докато се приближаваха към къщата, екип „Алфа“ заобиколи към задната врата, а екипи „Бета“ и „Гама“ останаха при предния вход.

— Екипи „Бета“ и „Гама“ са на позиция. Край — съобщи водачът на екип „Бета“ по предавателите в ушите им.

— Добре — отговори агент Ричардсън и кимна на единия командос, който пъхна фиброоптичен кабел с миниатюрна камера под задната врата. Камерата беше свързана с тринайсетсантиметров монитор.

— Чисто — каза командосът, кимна на агент Ричардсън и се залови с ключалките на вратата.

— Екип „Алфа“ също е на позиция. Край — отвърна агент Ричардсън.

— Готово — каза командосът, когато отключи ключалките.

— Задната врата е отворена — докладва агент Ричардсън в микрофона. — Влизаме. Край.

— Предната врата е отворена — отговори водачът на екип „Бета“. — Влизаме. Край.

Носейки прибори за нощно виждане най-нова технология, трите екипа влязоха в къщата през двете врати и като духове в гробище обиколиха стаите, които познаваха само от строителния план.

Екип „Гама“ нахлу през предната врата и стигна до стълбището, което водеше към втория етаж на къщата точно за три секунди. Една секунда по-късно и екипът беше горе.