Крис Картер - Галерия на мъртвите

— Тогава е ходел навсякъде с кола — заключи капитан Блейк.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Вторият фактор, който ме накара да се замисля, беше, че за да набави нещата за колекцията си, Артър Уебър би отишъл абсолютно във всяко кътче на страната, независимо колко е далеч и това предполага хубаво и издръжливо превозно средство за всякакви пътища. Вероятно и доста удобно — нещо като среден по размери до голям джип.

На капитан Блейк не й беше трудно да следва логиката на Хънтър.

— С тези нови параметри — продължи той — се обадих на Ейдриън, който се свърза с Департамента по транспорта на САЩ. Те бяха единствените, които имаха необходимото оборудване, за да извършат проучването, което имах предвид.

— Камери по пътищата — каза капитан Блейк. Сега вече напълно се беше включила в реда на мислите му.

Хънтър кимна.

— Онези, които са поставени на входовете и изходите на четирите града. Помолих го да започне с датите на убийствата и после да се придвижва по един ден напред, не назад. Реших, че убиецът може да е пристигнал в градовете в деня на убийствата или по някое време преди това — дни, седмици, дори по-дълго, — в зависимост от това каква подготовка му е била необходима за всяко убийство, защото очевидно е била различна за всяка жертва. Щом обаче е вземел каквото му е трябвало, по всяка вероятност нищо друго не го е задържало в съответния град и сигурно е искал да се махне от там, колкото може по-скоро.

— Търсили са само регистрационни номера на джипове — рече капитан Блейк, — които са напуснали въпросните фалове в определени дни, и това е намалило значително количеството на данните.

— Да, определено — потвърди Хънтър. — Но пак ни отне два дни, докато получим попадение. Джипът на Артър Уебър, „Инфинити QX80”, беше засечен на междущатската магистрала номер 94 да напуска Детройт в деня след убийството на Кристин Ривърс. Беше засечен отново на шосе номер четиристотин, докато излиза от Уичита, в деня след убийството на Албърт Грийн. И след това пак на междущатска магистрала номер пет, напускайки Лос Анджелис по посока Сан Диего в деня, след като беше открит трупът на Линда Паркър, и още веднъж — на междущатска магистрала номер деветнайсет, на излизане от Тусон в деня, след като беше убит Тимъти Дейвис. Твърде много съвпадения, но пак поехме огромен риск, защото нямахме време да извършим подробни проверки. Получих информацията в деня на засадата, час и нещо, след като парамедиците стигнаха до нас, и тогава се обадих на Ейдриън с адрес и име.

— Не ме интересува дали сме извършили подробни проверки или не — обади се Кенеди. — Сега залогът беше животът на едно малко момиче и нямах намерение да го рискувам заради някаква процедурна формалност, затова незабавно изпратих екип командоси. Имайки предвид ограничената информация, която имаха за мястото и обекта, те свършиха изумителна работа.

— И този Артър Уебър наистина ли има галерия с човешки части в дома си? — попита капитан Блейк.

— Да — потвърди Ейдриън. — Долу в мазето. Не видя ли снимките? Изпратих ги на Робърт и детектив Гарсия.

— Не — отвърна капитан Блейк. — И честно казано, не съм сигурна дали искам да ги видя. Прочетох обаче досието, което сега имаме за Артър Уебър. Майка му го е обучавала вкъщи, нали? Принуждавала го да учи латински и гръцки и била обсебена от физическото съвършенство.

— Точно така — каза Гарсия. — Макар че домашното й обучение е било по-скоро затвор, отколкото училище. Не е разрешавала на сина си да излиза навън. Той е израснал напълно изолиран и до двайсет и втората си година единственият му контакт с човешко същество е бил с майка му, която била много властна и фанатична жена, напълно обсебена от физическото съвършенство, мания, която я докарала до лудост. На четирийсет и пет години тя вече имала трийсет и осем козметични операции.

— Трийсет и осем? — Капитан Блейк потрепери.

Гарсия кимна и продължи:

— За съжаление обаче лудостта й не засегнала само нея. Тя искала единственият й син Артър да бъде физически съвършен или поне онова, което смятала за физическо съвършенство. Нали помниш, че казах, че до двайсет и втората си година Артър Уебър не е имал контакти с други хора освен с майка си?

— Да.

— Е, първият му контакт с друг човек е бил с пластичен хирург.

— Майка му го принудила да си направи козметична операция? — изумено попита капитан Блейк.

— Петнайсет — потвърди Карлос и показа портретна фотография на Артър Уебър. — Това е той на осемнайсет години. — След това Гарсия показа втора снимка. — А това е той на трийсет години.