Крис Картер - Престъпен ум

— Фалшивите копчета не са в същия цвят като оригиналните — каза той на Кенеди.

— Цветът е достатъчно близък — отвърна директорът.

— Може би за повечето хора — настоя Хънтър — но не и за Лушън.

— Искаш да кажеш, че той е забелязал цвета на копчетата на ризите ви?

— Повярвай ми. Лушън забелязва всичко, Ейдриън. И попива всичко като гъба.

— Ами това е най-доброто, което можем да направим за толкова кратко време. Искам да ви слушам през цялото време, затова ще трябва да се задоволим с тези копчета.

«Тази грешка може да ни струва скъпо» — помисли си Хънтър.

Всичко беше готово, когато десетина минути по-късно двама морски пехотинци изведоха Лушън. Той беше облечен със същия оранжев гащеризон, който носеше по време на разпитите. Ръцете и глезените му бяха оковани с метална верига, омотана около кръста му и ограничаваща движенията му — не можеше да вдигне ръце до гърдите си и крачката му беше не повече от трийсетина сантиметра, за да не може да бяга.

— Нещо липсва в уравнението — каза Лушън на Тейлър, докато тя му отваряше вратата на джипа, за да се качи.

— Детектив Хънтър ще ни чака в самолета — отвърна тя, защото знаеше точно какво има предвид.

Той се засмя.

— Разбира се. Трябва му време да се успокои и може би да овладее чувствата си, преди всичко да се превърне в пълен провал, нали така, агент Тейлър?

Тя не отговори. Ако позволеше чувствата да я завладеят, вероятно щеше да удари Лушън право в лицето и да го простреля в капачките на коленете. Задържа вратата на джипа отворена, а двамата командоси му помогнаха да се настани на задната седалка, заключиха веригите му за металната халка на пода и ѝ дадоха ключовете.

— Харесват ми слънчевите ви очила, агент Тейлър — каза Лушън, когато тя седна на предната седалка. — Много са… в стил ФБР. Мислите ли, че може да получа едни такива, само за пътуването?

Тейлър не каза нищо.

— Предполагам, че трябва да приема това като отказ.

Лушън погледна окованите си ръце и когато отново заговори, гласът му бе контролиран и премерен — без вълнение и гняв, само монотонен тон като на робот.

— Как мислите, че ще завърши всичко това, агент Тейлър?

Шофьорът, чернокож морски пехотинец, който имаше такъв вид, сякаш можеше да вдигне с две ръце джипа, докато лежи по гръб, включи на скорост и потегли.

Кортни втренчи очи в пътя.

— Хайде, агент Тейлър — настоя Лушън. — Въпросът е справедлив. Много ме интересува да знам какви са очакванията ви. Досега се справихте страхотно. Успяхте да получите информация, която доведе ФБР до останките на три жертви. — Веждите му се повдигнаха нагоре. — Ако екипът ви е достатъчно компетентен, за да изпълни указанията, би трябвало да намерите и петте, които оставих в Ню Хейвън. Освен това успяхте да се сдобиете с информация, която може да ви доведе до жива жертва, и ако я спасите, ще станете герой, агент Тейлър. Това никак не е лошо постижение само за два дни на разпити. Ето защо мисля, че въпросът ми е справедлив. Как мислите, че ще завърши тази история? Смятате ли, че вие с Робърт ще станете герои, или че това ще се превърне в най-страшния ви кошмар?

Кортни забеляза, че шофьорът ѝ хвърли въпросителен поглед.

Искаше ѝ се да се обърне и да каже на Лушън, че ще намерят Мадлин Рийд и най-после ще сложат край на мъченията ѝ, а после ще го върнат в ОБН, за да им каже къде са останките и на другите жертви. И след това или ще гние в затвора, или ще бъде екзекутиран. И в двата случая за нея нямаше да има значение, защото никога повече нямаше да се наложи да вижда лицето му. Тя обаче запази спокойствие и не пророни нито дума. Дори не го погледна.

Лушън обаче не се отказа.

— Мислите ли, че Робърт ще го направи? — попита той със същия глас на робот. — Мислите ли, че ще отмъсти за смъртта на Джесика? Ще забрави ли всичко, за което се е борил през по-голямата част от живота си, и ще позволи гневът да надделее?

Тейлър мълчеше.

— Мислите ли, че ще ме застреля, или ще използва ръцете си и ще ме бие, докато престана да дишам?

Тя не погледна, но беше сигурна, че на лицето му отново трепти онази противна усмивка.

Джипът излезе от Академията на ФБР и се отправи на север към пистата «Търнър Фийлд».

— Вие как бихте го направили, агент Тейлър? Ако аз насилствено съм ви отнел човека, когото отчаяно обичате, и не съм ви оставил нищо друго, освен съмнения и много кръв, как бихте ми отмъстили?

Кортни почувства, че кръвта ѝ се сгорещява във вените, но пак преглътна всяка дума, която заплашваше да се отрони от устата ѝ.