Крис Картер - Престъпен ум

— Наистина ли разбираш?

— Да — отвърна Кенеди.

— Тя беше бременна — каза Хънтър.

Думите изкараха въздуха от белите дробове на Кенеди. Той погледна недоумяващо Хънтър.

— Джесика беше бременна — повтори Робърт. — Разбрахме го в онази сутрин, с тест за бременност, но и двамата вече знаехме, че е така. Това беше причината тя да запази маса в ресторанта. Трябваше да празнуваме. И двамата бяхме… — Хънтър млъкна, за да си поеме дъх. — Много щастливи.

Тейлър почувства, че я побиват парализиращи тръпки. Искаше да каже нещо, но не знаеше какво, нито как.

— Лушън ми отне не само жената, за която щях да се оженя, Ейдриън, но и семейството, което щях да имам.

Кенеди мълчаливо наведе глава. Това беше начинът му да отдаде почит и да оцени болката на Хънтър.

— Съжалявам, Робърт — каза той. — Не знаех.

— Никой не знаеше — отвърна Хънтър. — Нито дори семейството ѝ. Искахме да изчакаме, докато Джес отиде на лекар и имаме официално потвърждение. — Той отново се вгледа навън през прозореца. — Помолих съдебния лекар да не го вписва в доклада за аутопсията. Не исках родителите ѝ да го научат по този начин. Не виждах смисъл да засилвам болката им.

— Мога само да си представя болката и гнева ти и колко съкрушително е било това за теб, Робърт — каза Кенеди след дълго и мрачно мълчание. — И много съжалявам.

— И въпреки всичко ти искаш да ме сложиш в затворено пространство с човека, когото търся от двайсет години и на когото съм се заклел да отмъстя, без да има защитна стена от плексиглас между нас.

— Той е заловен, Робърт — отговори Кенеди с премерен тон. — Лушън е затворен в подземна, сигурна килия пет нива под Отдела за бихейвиористични науки на ФБР. Той ще си плати за всичко, което е извършил. Ще си плати за онова, което е сторил на Джесика и теб. — Директорът посочи разпечатката. — Тази млада жена обаче може да умре, ако не се качиш на самолета с Лушън. Знам, че не искаш това да се случи.

— Можеш да изпратиш някой друг.

— Не можем, Робърт — възрази Тейлър, която стоеше до бюрото на Кенеди. — Чу какво каза Лушън. Ти, аз и той. Нито човек повече или по-малко. Не спазим ли уговорката и ако вече не е мъртва, Мадлин ще умре — сама, вероятно до последната секунда все още вкопчена в надеждата, че някой ще я намери. Дължим ѝ го, Робърт.

Хънтър не каза нищо.

— Кортни е права, Робърт — каза Кенеди. — Ако Мадлин вече не е мъртва, ние губим ценно време. Трябва да действаме незабавно. Моля те, не позволявай гневът и тъгата ти да отнемат шанса на Мадлин да бъде спасена. Единственият ѝ шанс да бъде спасена.

Хънтър отново погледна снимката на Мадлин, прикрепена към разпечатката.

— Тя не е мъртва — заяви той. В гласа му не прозвуча абсолютно никакво съмнение.

— Какво? — попита Кенеди.

— Ти каза: «Ако Мадлин вече не е мъртва». — Хънтър поклати глава. — Мадлин Рийд не е мъртва. Тя все още е жива.

Непоколебимата увереност в гласа на Хънтър беше окуражителна и същевременно озадачаваща.

Тейлър зададе въпроса си без думи, а само като поклати леко глава и присви очи.

— Тя е жива — повтори Хънтър и убедено кимна.

— Защо си толкова сигурен? — попита доктор Ламбърт. — Не ме разбирай погрешно, детектив Хънтър. Напълно съм съгласен с директора и мисля, че трябва да действате незабавно, но трябва и да бъдете подготвени за факта, че може би вече сте закъснели да спасите живота на горката млада жена, или дори за вероятността, че Лушън ви изпраща за зелен хайвер. Той е измамник по природа, с дългогодишен опит. Както каза агент Тейлър по време на последния разпит, Лушън може да гледа на това като на последния си шанс да излезе навън, където има по-добра възможност да опита нещо, отколкото да седи затворен в килия пет нива под земята.

— Може би — отвърна Хънтър. — Но Мадлин все още е жива.

— Ще повторя въпроса на доктор Ламбърт — обади се Кенеди. — Защо си толкова сигурен, Робърт?

— Защото Мадлин Рийд е козът на Лушън — отговори Хънтър. — Той го държи от първия ден. Кога го докарахте тук, в Отдела за бихейвиористични науки?

— Преди седем дни — отвърна Кенеди. — Ти знаеш това.

— А той спомена за нея едва сега — напомни им Хънтър. — Както каза доктор Ламбърт, Лушън има богат опит. Играе тази игра много отдавна. Въпреки че бе заловен случайно, всеки ход, който прави, е пресметнат до последния детайл. А опитният играч знае едно основно правило за козовете.

— Никога не ги изигравай твърде рано — каза Тейлър. — Дръж ги до последния възможен момент.