Крис Картер - Престъпен ум

Това беше всичко, което каза Лушън.

— Е — обърна се Нюман към Хънтър, — знаете ли отговорите на всички тези глупости, с които той ви затрупа накрая?

Хънтър не каза нищо, но Нюман, изглежда, изтълкува държането му като положителен отговор.

— Чудесно. Тогава ще ни кажете името на окръга и града в Северна Каролина, където се намира къщата, и работата ви тук приключва. — Той изпи водата, която си беше налял. — Разбрах, че се готвите да заминете за Хавай на отдавна отлагана почивка. — Нюман безпричинно погледна часовника си. — Изпуснахте само един ден. Може да бъдете там до утре сутринта.

Хънтър задържа погледа си върху него, а след това върху Тейлър и после отново се върна на Нюман.

— Точно затова Лушън превърна местоположението в гатанка, която само аз мога да отгатна — каза той, стана и оправи яката на коженото си яке. — Защото единственият начин някой от вас да отиде там е, ако аз ви заведа.

Нито Нюман, нито Тейлър имаха властта да вземат това решение. Те знаеха само, че човекът, когото са задържали, е отказал да говори и е заявил, че ще контактува единствено с детектив Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция. Хънтър беше доведен, но за всички от ФБР той беше само слушател. Работата му бе да накара Лушън Фолтър да говори. Не трябваше да се включва в разследването и определено не беше част от екипа. Това не беше съвместно разследване на лосанджелиската полиция и ФБР.

— Мислех, че нямаш търпение да отидеш на почивка, Робърт — каза Ейдриън Кенеди, гледайки право в уеб камерата.

Хънтър, Тейлър и Нюман се бяха върнали на етажа на ОБН и седяха в просторен кабинет пред огромен плоскоекранен монитор на западната стена. Зелената светлина в горната част на монитора показваше, че вградената камера е включена.

Въпреки че се намираше на по-малко от час път, претоварената програма на директора Ейдриън Кенеди не му позволяваше отново да пътува до Куонтико. Той разговаряше с другите по видео връзка от кабинета си във Вашингтон.

— Този план се провали вчера, когато ти дойде в Лос Анджелис, Ейдриън — хладно отвърна Хънтър.

— Убеден съм, че можем да оправим нещата, Робърт — ако дадеш на агенти Тейлър и Нюман информацията, която им е необходима да действат, мога да ти уредя полет до Хавай с частен самолет довечера.

Хънтър изглеждаше смаян.

— Брей. Толкова ли е хлабав бюджетът на ФБР, че наистина можеш да осигуриш частен самолет да ме закара чак до Хавай от Вирджиния? По дяволите, а в полицията не получаваме достатъчно средства дори да си купим бронежилетки.

— Говоря сериозно, Робърт. Информацията ни трябва.

— На мен също, Ейдриън. — Гласът на Хънтър изведнъж стана сериозен, а погледът му твърд. — Не съм искал всичко това. Ти дойде при мен, забрави ли? Ти ме хвърли в тази каша. Сега съм част от нея, независимо дали това ти харесва или не. Ако мислиш, че ще дам информацията ей така и ще си тръгна като послушно момченце, значи изобщо не ме познаваш.

— Никой не те познава истински, Робърт — отвърна Кенеди, все още със спокоен глас. — Ти винаги си бил загадка още откакто те видях за пръв път. Но сега играеш много рискована игра. Сигурно съзнаваш, че премълчаваш информация, свързана с федерално разследване на убийство. Мога да ти скъсам задника заради това.

Хънтър остана невъзмутим.

— Ако искаш да играем така — монотонно отговори той, — не съм казал категорично на никого, че разбирам какво означава гатанката на Лушън. Не мога да премълчавам информация, с която не разполагам, Ейдриън, защото не си спомням да съм виждал плакати в стаята ми в общежитието, нито се сещам за професор «Лютив сос». — Хънтър млъкна и с периферното си зрение забеляза, че на лицето на агент Нюман се изписа отчаяние. — Ти не си единственият, който знае да играе твърдо, Ейдриън, а аз не съм една от куклите ти на конци.

Кенеди не изглеждаше ядосан или обиден. Всъщност той не очакваше, че Хънтър ще реагира по друг начин, особено след като изгледа записа от стаята за разпити. Към него се бяха обърнали за помощ, от една страна ФБР, а от друга — старият му най-добър приятел.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, директор Кенеди — обади се Нюман и се наведе напред, — но заподозреният все още е под наша опека. Ако детектив Хънтър откаже да съдейства, майната му, с извинение. Оставете го да се върне в Лос Анджелис. — Той погледна Хънтър. — Не се обиждайте, приятелю.

Хънтър не показа абсолютно никаква реакция.

— Пак можем да изтръгнем информацията от задържания — продължи Нюман. — Само ми дайте още няколко сеанса с него.