Крис Картер - Престъпен ум

— Разбира се, че можем — отвърна Кенеди. — Защото досега това даде блестящи резултати, нали, специален агент Нюман?

Нюман се накани да каже нещо, но Кенеди вдигна пръст, показвайки, че е чул достатъчно. Изразът в очите му говореше, че обмисля варианти.

— Добре, Робърт — отговори той след няколко секунди мълчание. — Ще играя честно, ако и ти направиш същото. С агент Тейлър ще отидете да огледате къщата в Северна Каролина. Агент Нюман, ти ми трябваш във Вашингтон… днес. Имам нещо друго, което искам да провериш.

Нюман придоби такъв вид, сякаш го зашлевиха през лицето. Той отвори уста да каже нещо, но Кенеди не му даде възможност.

— Днес, агент Нюман. Ясно ли е?

Нюман си пое дълбоко дъх.

— Да.

Кенеди отново се обърна към Хънтър.

— Робърт, никакви игрички повече. Ти знаеш за какво говореше Лушън в гатанката, нали? Знаеш отговорите на въпросите.

Хънтър кимна.

— Хубаво. — Кенеди погледна часовника си. — Извадихме късмет. Северна Каролина е близо и можем да действаме бързо. Агент Тейлър, организирай всичко. Искам ти и Робърт да сте там най-късно до довечера. Да намерим дневника и да започнем да изясняваме как стоят нещата. Обади ми се веднага щом имаш новини, колкото и да е часът. Ясно ли е?

— Да — отговори Тейлър и погледна Хънтър.

Кенеди прекъсна връзката.

— Добре — каза агент Тейлър, използвайки безжична клавиатура, за да въведе нови команди в компютъра.

Тя и Хънтър се бяха върнали в същата зала за конференции, където бяха по-рано, онази с големия монитор, показващ подробна карта на Съединените щати на отсрещната стена. Тейлър натисна клавиша «Въведи» и картата се промени в детайлно изображение на щата Северна Каролина.

— Е, какъв беше плакатът на стената, за който говореше Лушън Фолтър? — попита Тейлър. — Онзи, който сте харесвали? Със залеза.

Хънтър леко повдигна рамене, приближи се до картата и започна внимателно да я разглежда.

— Плакатът беше на планините — каза той. — Слънцето залязваше зад тях. Небето имаше поразителен червеникаво-пурпурен цвят. И именно това ми харесваше — цветът на небето. Имаше и лагерен огън.

— Лагерен огън?

— Да — потвърди Хънтър.

— Това ли беше всичко?

— Не. До огъня седеше самотен човек и гледаше залеза.

— Какъв човек?

Очите на Хънтър престанаха да претърсват картата.

— Старец.

Тейлър се намръщи.

— Старец? — попита тя и застана до него пред картата. — Тогава какво търсим? Окръг Дядо? Окръг Баба? Или старецът е имал име? Лушън Фолтър каза, че окръгът има същото име като човека от плаката.

— Няма име — поясни Хънтър. — Но старецът беше индианец. По-точно… — той посочи окръг в далечния ляв край на картата.

— Окръг Чероки.

Щатът Северна Каролина е разделен на три района — Източен, Пидмонт и Западен. Окръг Чероки се намира в най-западния ъгъл на Западния район и граничи с Джорджия и Тенеси.

— Индианец чероки — каза Тейлър с променен ритъм на гласа. — Да ме вземат дяволите.

Хънтър я погледна с въпросително изражение на лицето.

Тя наклони глава на една страна.

— Бившият ми съпруг беше наполовина чероки. Наскоро преживяхме труден развод. Странно съвпадение, това е всичко.

Робърт кимна.

Тейлър отново насочи вниманието си към картата, докато преценяваше местоположението на окръга по отношение на тяхното.

— По дяволите — възкликна тя, връщайки се пред компютъра. — Пътуването ще бъде адски дълго.

— Най-малко осем часа до там и още толкова обратно — съгласи се Хънтър.

Тя въведе нова команда и на картата мигновено се очерта маршрутът между Академията на ФБР в Куонтико и източната граница на окръг Чероки. В лявата страна се появи детайлна разбивка стъпка по стъпка на целия маршрут. Според нея, без да спират никъде, пътуването от осемстотин и шейсет километра щеше да им отнеме приблизително осем часа и двайсет и пет минути.

Хънтър погледна часовника си. 12:52. Определено не беше в настроение за седемнайсетчасово пътуване дотам и обратно.

— Не може ли да летим със самолет? — попита той.

Тейлър направи гримаса.

— Нямам разрешително да поръчвам самолети.

— Но Ейдриън има — настоя Хънтър.

Тя кимна.

— Директор Кенеди има пълномощията да поиска всичко.

— Тогава да го помолим да ни осигури самолет. Само преди няколко минути той беше готов да ми даде самолет за почивка в Хавай, а аз дори не работя във ФБР.

Тейлър нямаше доводи срещу думите му.

— Добре, ще му се обадя. Е, къде отиваме?