Крис Картер - Престъпен ум

Здесь есть возможность читать онлайн «Крис Картер - Престъпен ум» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Ера, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Престъпен ум: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Престъпен ум»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Шофьор на пикап губи управление върху автомобила си и се врязва в паркирана кола. Гледката, разкриваща се от багажника ѝ, е повече от ужасяваща…Арестуван за двойно убийство е най-близкият приятел на Робърт Хънтър от колежанските години Лушън Фолтър. Лушън заявява много убедително, че е само пионка в огромен лабиринт от лъжи и престъпления.Хънтър е ангажиран да проведе множество разпити със заподозрения. Колкото повече научава, толкова повече се заплита пъзелът. А броят на жертвите расте…Наяве излизат потресаващи тайни, които никой не би могъл да предвиди. Включително и истинската самоличност на толкова изкусен убиец, за когото дори ФБР не подозират, че съществува… до сега.Майсторът Крис Картър ни поднася нов, вълнуващ, динамичен трилър, с който доказва на читателите, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа.

Престъпен ум — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Престъпен ум», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Стаята беше квадратна, пет на пет метра, със светлосиви стени от пенобетон и бял линолеум на пода. В средата имаше квадратна метална маса с два метални стола, поставени един срещу друг. Масата беше занитена за пода. До столовете бяха занитени и две двойки много дебели метални скоби. На тавана, точно над масата, две флуоресцентни тръбни лампи в предпазни метални решетки обливаха стаята в ярка светлина. Хънтър забеляза и четирите камери за видео наблюдение, по една във всеки ъгъл на тавана. До едната стена имаше апарат за охлаждане и дозиране на вода, а северната стена беше заета от голямо еднопосочно огледало.

— Седнете — обърна се Тейлър към Хънтър. — Настанете се удобно. Ще доведат приятеля ви тук. — Тя посочи с глава. — Ние ще бъдем в съседната стая, но ще имаме очи и уши тук.

Без да добавят нищо повече, Тейлър и Нюман излязоха от стаята за разпити. Тежката метална врата се затвори зад тях и Робърт остана сам в клаустрофобичното квадратно помещение. От вътрешната страна на вратата нямаше дръжка.

Той си пое дълбоко дъх и се наведе над металната маса с лице срещу стената. Беше седял в стаи за разпити безброй пъти, очи в очи с хора, които се оказваха много жестоки, брутални и садистични убийци, някои от тях серийни. Но от първия си разпит не беше чувствал задавящото вълнение на трепетно очакване, което сега го сграбчи за гърлото. И това чувство никак не му харесваше.

Вратата отново забръмча и започна да се отваря.

14.

За своя изненада Хънтър установи, че е затаил дъх, докато вратата се отваряше.

Първият човек, който влезе, беше висок морски пехотинец с атлетично телосложение, който носеше бойна пушка за стрелба на малко разстояние. Той направи две крачки в стаята, спря и после отстъпи вляво, освобождавайки пътя.

Вторият човек, който влезе в стаята, беше два-три сантиметра по-висок от Робърт. Косата му беше кестенява и подстригана късо. Брадата му беше разрошена. Беше облечен със стандартен оранжев затворнически гащеризон. Ръцете му бяха оковани в белезници и свързани с метална пръчка, не по-дълга от трийсетина сантиметра. Веригата, прикрепена към металната пръчка, бе увита около кръста му и се спускаше надолу по краката му, закачена за дебели и тежки окови на глезените, които ограничаваха движенията му и го принуждаваха да тътри крака, докато върви като японска гейша.

Главата му бе наведена и брадичката му докосваше гърдите. Хънтър не виждаше добре лицето му, но въпреки това позна стария си приятел.

Зад затворника пристъпваше втори пехотинец, въоръжен като първия.

Робърт се отмести вдясно, без да каже нищо.

Пазачите насочиха затворника към металната маса и единия стол. Докато го настаняваха, втория командос бързо закопча веригата на глезена му за металната скоба на пода. Затворникът не вдигна глава, свел поглед надолу по време на цялата процедура. Щом свършиха работата си, двамата пазачи излязоха от стаята, без да проронят нито дума или да погледнат Хънтър. Вратата се затвори зад тях със силно издрънчаване.

Последвалите секунди на напрегнато мълчание продължиха сякаш цяла вечност, докато затворникът най-после вдигна глава.

Хънтър стоеше от другата страна на масата срещу него неподвижно, онемял от слисване. Очите им се срещнаха и за момент двамата се втренчиха един в друг. След това устните на затворника се разтеглиха в тънка нервна усмивка.

— Здравей, Робърт — каза той с глас, изпълнен с чувства.

Лушън бе напълнял, откакто Хънтър го бе видял за последен път, но всичко беше мускули. Лицето му беше състарено, но по-слабо. Кожата му все още имаше същия непогрешимо здрав оттенък, както някога, но изразът в тъмнокафявите му очи се бе променил. Сега в тях се четеше проницателност и те гледаха на всичко с огромна съсредоточеност и целенасоченост. С високите му скули, пълни чувствени устни и четвъртита челюст, Хънтър не се съмняваше, че жените все още го смятат за хубавец. Дългият два и половина сантиметра диагонален белег в лявата страна на лицето, точно под окото, му придаваше вид на буйно «лошо момче», който, Хънтър бе сигурен, много хора намираха за очарователен.

— Лушън — рече той, сякаш не може да повярва на очите си.

Двамата се взираха един в друг още няколко секунди.

— Отдавна не сме се виждали — каза Лушън, поглеждайки окованите си ръце. — Ако можех, щях да те прегърна. Липсваше ми, Робърт.

Хънтър мълчеше, защото не знаеше какво да каже. Беше се надявал, че един ден отново ще види стария си приятел от университета, но не си бе представял, че това ще стане при обстоятелствата, в които се бяха озовали в момента.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Престъпен ум»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Престъпен ум» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Крис Картер - Excelsis Dei. Файл №211
Крис Картер
Крис Картер - ВБО
Крис Картер
libcat.ru: книга без обложки
Крис Картер
Крис Картер - Канал Связи
Крис Картер
Крис Картър - Престъпен ум
Крис Картър
Крис Картер - Игры с палачами
Крис Картер
Крис Картер - Отмъстителят
Крис Картер
Отзывы о книге «Престъпен ум»

Обсуждение, отзывы о книге «Престъпен ум» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x