Мат Хилтън - Жътваря

В космическия замисъл на нещата, ако жената трябваше да умре, тогава щеше да бъде най-добре да вземе убиеца със себе си. Това щеше да бъде загуба на човешки живот, но саможертвата й можеше да спаси от неописуема смърт живота на мнозина други, ако негодникът продължеше да живее.

За моя изненада Джон ми се притече на помощ.

Беше се сгушил под мишницата ми и го усетих, че се размърда. Той се вкопчи в ризата ми, сякаш се мъчеше да се изправи. За миг закри очите ми и ми попречи да виждам Жътваря, и трябваше да подам пистолета си над рамото му, за да не го изпусна от прицел. Джон отново сграбчи ризата ми и аз се намръщих, когато разбрах какво прави.

— Пусни ме да тръгна с него — с немощен глас промълви брат ми.

Поклатих глава.

— Трябва да ме пуснеш, Джо. — Отново усетих, че пръстите му бързо опипаха ризата ми, а после Джон се обърна към убиеца: — Каин, пусни жената и вземи мен за заложник.

Жътваря смръщи чело.

— Джон? — Сграбчих го за яката, но брат ми се изтръгна и неуверено пристъпи към убиеца. Беше увил ръце около тялото си в усилие да потисне болката, която очевидно изпитваше.

— Пусни жената, Каин. Вземи мен.

Убиецът отмести очи от него и се втренчи в мен. Не помръднах. Гледах го с омраза, но склоних да му предложа този избор като изход за него. Зад каменното му изражение бушуваха сложни чувства.

Джон направи още една крачка.

— Имаме недовършена работа, Каин. И двамата го знаем. Ако пуснеш жената, готов съм да я доведем докрай. Ще се жертвам заради нея — заяви.

— Какво ще кажеш, Каин? — попитах. — Ще се споразумеем ли или ще започнем да стреляме?

Жътваря се усмихна сатанински:

— Донеси куфарчето, Джон.

Въздъхнах облекчено.

Каин отмести пистолета от старицата и ми махна да се отдръпна встрани.

— Отстъпи, Хънтър. Отиди при приятеля си до прозореца.

Ринк леко поклати глава, без да го изпуска от очи. Лицето му беше безизразно.

— Мисля, че можем да очистим проклетия кучи син — изсъска той.

— Не, Ринк. Задръж. — Без да свалям оръжието си, аз се приближих до прозореца и застанах до приятеля си.

— Какви ги вършиш? — ядосано прошепна той. — Мога да уцеля сбърканото копеле.

— Откажи се — отвърнах. — Засега.

Приятелят ми изруга богохулствено.

— Хънтър? — замоли се Ринк, но аз вече бях насочил вниманието си върху Каин.

Джон бе притиснал куфарчето до гърдите си и се приближаваше до него. Жътваря безцеремонно блъсна жената на пода, хвана брат ми за рамото, завъртя го, използвайки го като жив щит пред себе си, и тръгна. Стигна до вратата и издаде едно последно предупреждение:

— Не се опитвайте да ни последвате веднага. Сторите ли го, Джон ще умре в агония, каквато дори не можете да си представите.

Стоях неподвижно. Ринк беше нервен като нахапано от бълхи куче.

— Не прави нищо. Чакай — промълвих аз, без да откъсвам очи от убиеца.

— Чакам — отвърна Ринк.

Жътваря не чу размяната на реплики. Беше луд за връзване, но не и глупав.

— Предполагам, че това няма да е последната ни среща, нали? — попита той.

— Разчитай на това — отговорих.

— Не се тревожи, ще го имам предвид. Наречи ме откачен, но донякъде очаквам с нетърпение да се видим отново. Ще бъде страхотно да имам такъв забележителен трофей като Джо Хънтър в биографията си.

Поклатих глава.

— Няма да стане.

— Ще видим.

— Ще видим — повторих аз.

Каин ме гледа още миг и после с жест, какъвто би се очаквал от човек с извратено съзнание, махна за довиждане. Не използва ръката си, а обезкървения трофей, който бе взел от съпруга на старицата.

И сетне Каин и Джон излязоха.

Преди да помръдна, възрастната жена изплака и запълзя по пода. Търсеше неподвижното тяло на съпруга си. Позволих й да се наведе над него. Риданията й бяха сърцераздирателни.

Скръбта е жестоко мъчение, особено когато е предизвикана от насилствена смърт, и може да остави човека безчувствен към случващото се около него и напълно несъзнаващ утешителните ръце, протегнати към него. Тихо произнесените ми думи бяха напълно неразбираеми за нея.

Докато тя плачеше, аз я прегледах набързо. Нараняванията й не бяха сериозни — леко охлузване на шията и насинен лакът. Прокарах пръсти по блузата й и потърсих счупени кости, физически беше невредима, но дрехата беше разкъсана. Забелязах, че липсва парче с големината на два пръста, и се зачудих какво ли може да означава това.

Ринк се втурна във всекидневната:

— Взеха колата на жената.

Кимнах.