Мат Хилтън - Жътваря

Раненият латиноамериканец се наведе и изохка, но с лявата си ръка посегна към второ оръжие, скрито в кобур на глезена му. Пистолетът ми гръмна отново. Вдигнах обаче неволно дулото нагоре и куршумът изсвистя над главата му и разцепи на трески трегера на вратата. Не улучих мъжа, но въпреки това свърших добра работа, защото не уцелих и Джон, който избра точно този момент да се изпречи на огневата ми линия.

Нещата бързо се объркваха.

Завъртях се, очаквайки убиецът зад мен да ме простреля в гърба.

Дръпнах Джон, но в същия миг главорезът се надигна и стреля. Инстинктивно се извих, ала почувствах хлад в гърдите си. Въздухът излезе от белите ми дробове, но не можех да позволя нараняването да ме спре.

Преди мъжът да успее да стреля отново, аз ударих ръката му с моя зиг-зауер и я отклоних. Куршумът разпръсна клавиши от пианото сред хор от разногласни акорди. Без да преставам да се движа, забих пистолета си в рамото му, сякаш беше рапира, и увих ръка около гърдите му.

Притиснах го до стената. Оръжията ни застъргаха тапетите. Пистолетът му изтрещя и остави още дупки в стената. Със свободната си ръка гангстерът ме сграбчи за тестисите. Забих пръсти в очите му и разкъсах раненото му ухо и той забрави, че иска да ме стисне за топките, но ме удари в устата. Коварно копеле. Замахнах и смених местоположението на носа на физиономията му.

Мъжът обаче не се предаваше, макар и прострелян на три места. Беше ранен в бедрото, което забелязах едва сега, и на още две места от моите куршуми. Носът му беше счупен и кървеше, но притокът на адреналин му даваше отчаяни сили.

Главорезът продължаваше да се съпротивлява и се опита да ме удари с глава, но намери свития ми лакът, който забих в скулата му. Очите му се изцъклиха. Преди той да се съвземе от сътресението, наведох главата му право към вдигнатото си коляно.

Все едно дървен чук разби диня и коленете му го предадоха.

Докато мъжът падаше, дулото на пистолета ми го проследи и макар че се простря неподвижно, вкарах два куршума в тила му.

— Това е за Луиз Блейк — изсъсках през зъби, а после го застрелях в гърба. Докоснах гърдите си, където усетих болката, и добавих: — А това е за мен.

Капитан Феърбейрн е написал, че средностатистическата престрелка продължава няколко секунди, буквално в стил „бърз или мъртъв“. Действах инстинктивно, разчитах на скоростта и на пистолета в ръката си и бандитът беше мъртъв. Духът на наставника ми отново заговори. Но всичко още не беше свършило. Жътваря оставаше смъртоносна заплаха.

Никое друго оръжие не изгърмя през няколкото секунди, в които премахнах човека на Хендриксън. Можех спокойно да предположа, че възможността Ринк да го застреля спря ръката на Жътваря. Оставих латиноамериканеца да лежи в собствената си кръв, протегнах ръка надолу и вдигнах Джон от пода, като преместих пистолета си, за да намеря следващата мишена.

Хванах Джон и видях, че погледът му разпали искри в очите на убиеца. Той още държеше възрастната жена като жив щит, но част от силата, с която притискаше пистолета до нея, беше изчезнала.

— Виждам, че онова, което говорят за теб, е вярно — отбеляза. — Всъщност мисля, че дори аз не бих свършил по-добра работа.

— Не ме интересува какво мислиш — озъбих се.

— Въпреки това съм смаян. Ако ръцете ми не бяха заети, щях да ръкопляскам.

— Пусни жената и ми ръкопляскай.

— Не — засмя се той. — Не мога да го направя.

— Можеш и ще го направиш — заповяда Ринк.

Жътваря се намръщи и се обърна към мен:

— Тръгвам. Ще взема жената като застраховка. Ако стоите мирно, обещавам ви, че ще я освободя. Ако ме последвате, тя ще умре.

Тази сделка не беше възможност за избор. Знаех, че единственият начин, по който заложницата ще ни бъде върната, е без важни части на тялото. Бавно поклатих глава и подритнах мъртвия убиец в краката си.

— Знаеш на какво съм способен. Видя го с очите си.

— Не се съмнявам, че си добър, но наистина ли си готов да изложиш на риск тази мила възрастна дама?

— Усмивката му беше на Антихрист. — Дори ако ме застреляш, сигурен ли си, че травмата в черепа ми няма да ме накара неволно да трепна и да натисна спусъка?

— Ще трябва да проверим — отвърнах, отказвайки да призная, че е прав.

Старицата отново изхленчи и ме прониза мъчителна болка, че я подлагам на подобен ужас. За съжаление нямах друг избор. Беше изключено да позволя на Жътваря да я убие. Ако не умреше сега, тя сигурно щеше да издъхне по-късно. И нямаше да бъде от бърз и безболезнен куршум в главата.