Мат Хилтън - Жътваря

Четиринайсетгодишната ми работа като агент срещу тероризма вече ме беше убедила в това. Ако ми беше нужно напомняне, трябваше само да погледна хлапетата. Едва на четири и шест, те имаха вид на безкрайно мъдри по тези въпроси.

— Здравейте, деца. Какво гледате? Анимационни филмчета?

— „Спондж Боб“ — отвърна Джак.

— Панталоните му са квадратни — добави Беатрис.

— Интересно — отбелязах и учудено повдигнах вежди. Тя беше твърде малка, за да знае кой е Скалата, но оцени усилието. Смехът й беше като тиха музика, сякаш отново стана бебе. Издръжливостта на децата винаги изумява циника в мен.

Майка й обаче не се успокои толкова лесно и махна ръката ми от рамото си с вял жест. Джени взе палтото и шапката ми, остави ги на страничната облегалка на канапето и после прекоси стаята. Седна на стол до издрасканата маса и придоби вид на осъден затворник.

— Престани да се тревожиш. Гарантирам, че Шанк ще търси другаде парите си.

Тя взе пакет цигари, сложен до препълнен с изпушени до половината фасове, доказателство за продължителните й страдания.

— Засега — подчерта тя. — Но какво ще стане, когато заминеш? Какво ще му попречи да дойде пак?

— Ще ми се обадиш по телефона.

Дженифър потисна кашлицата си и пъхна цигарата между устните си.

— Ами, ако не мога да ти платя, Джо? Пак ли ще дотичаш тук?

— Мислиш, че го направих за пари?

Имайки предвид смисъла, който тя придаваше на думите и особено на хората, може би първо трябваше да обмисля отговора си. Дженифър наклони глава и се втренчи в мен. Пръстите й се вкопчиха в ризата ми.

— По друг начин ли искаш да ти платя, Джо? — Погледът й се стрелна към децата, сякаш представляваха пречка. — Щом искаш. Но не тек… не пред децата.

Внимателно се отскубнах от нея.

— Джени, знаеш, че нямах предвид това.

Тя се извърна и повдигна с ръце гърдите си.

— Какво не е наред? Не съм ли достатъчно хубава за теб? Мислиш, че съм грозна. — Отражението й заплува в огледалото над камината. Патината изкриви образа и скри отвращението й към себе си. — Е, не мога да те обвиня, нали?

— Не си грозна, Джени. Помогнах ти, защото исках. — Махнах с ръка, посочвайки стаята. — Ти се нуждаеше от помощ. Всички се нуждаехте.

— Но ти не работиш безплатно, Джо. Казал си го на Джон. Защо не му помогна? Ако го беше сторил, той можеше още да е тук… — На миглите й затрепкаха сълзи. — Защо не ни помогна тогава? Ще ти кажа защо. Било е заради парите.

Не отговорих.

Тя запали цигарата, засмука я, сякаш беше спасително въже, и гневно се вторачи в мен.

— Не помогна на Джон, когато той имаше нужда. И аз като него не мога да ти платя.

Трябваше да кажа нещо и се настаних срещу нея.

— Джени, не разбираш какво се случи между мен и Джон. Нямах нищо общо с него, независимо дали можеше да ми плати или не.

Дженифър изсумтя и отново дръпна от цигарата.

— Не знам какво ти е казал — продължих аз, — но предполагам, че не е било истината.

Очите й ме пронизваха.

— Какви ги говориш, Джо?

Въздъхнах.

— Всичко е минало, Джени. Забрави го.

Тя сви рамене и изтръска цигарата. Пепелта не улучи пепелника.

— Както искаш.

Тишината надвисна между нас и се смеси със синкавия тютюнев дим.

Веднъж гледах как чапла пронизва с човка малка пъстърва в поток. Ръката на Дженифър правеше подобни пробождащи движения, за да угаси цигарата. И после като лакома чапла тя посегна към друга. Нежно сложих ръката си върху нейната. Дженифър ме погледна в очите. В очите й блесна надежда, но само за секунда. Тя измъкна ръката си и взе пакета. Запали и продължително дръпна от цигарата.

— Искам да намериш Джон — рече Дженифър в мъглата от пушек. — И да го доведеш вкъщи.

— Може да не е толкова лесно. Той вече не е в страната.

— Не. В Америка е.

— Обаждал ли ти се е?

Тя дръпна ръката си, но не от желание да се освободи от мен. Порови в джоба на панталоните си, извади плик и го притисна до гърдите си, а след миг го сложи пред мен. Погледнах я. Джени обаче наблюдаваше децата. Очите й се присвиха.

— Вие, двамата, вървете в стаята си. С чичо трябва да поговорим. Може да гледате телевизия там.

Преди те да успеят да възразят, тя скочи, хвана ги за лактите и ги заведе в стаята им. Върна се и затвори вратата.

— Не искам да слушат. Въпреки случилото се Джон все още е техен баща.

Опитах се да скрия реакцията си и се наведох към масата. Пликът беше обикновен, бял и датата на клеймото беше отпреди повече от две седмици, от Литъл Рок, Арканзас.