Мат Хилтън - Жътваря

Настоящата му цел беше Лос Анджелис. Градът подхождаше най-добре на начина му на живот. Там можеше да практикува занаята си, без да се опасява от последици. При многобройните гангстерски престрелки и престъпления предишните му две жертви в Лос Анджелис предизвикаха само леко недоумение.

Крайно време беше да се завърне. Възнамеряваше да извърши поредица жестокости, които щяха да принудят дори предубедените очи на полицията в Лос Анджелис да му обърнат внимание. Постигнеше ли го, щеше да циментира основите на славата си.

Това обаче не означаваше, че не може да си позволи малко развлечения по пътя.

Пристигането му в Лос Анджелис няколко часа по-късно от планираното нямаше да бъде посветено на дреболии. Не и за човек, чието име бе предопределено да пребъде във вечността.

Каин включи мигача и учтиво демонстрира намерението си да спре на широката отбивка, въпреки че зад него нямаше коли. Учтивостта беше добродетел, която той вярваше, че притежава. Човекът, махащ за помощ край пътя, никога не би предположил, че такъв любезен шофьор може да бъде толкова опасен.

— Днес е щастливият ти ден — рече Каин, докато гледаше в страничното огледало как мъжът тича към джипа му. Бързоходецът разпръскваше облачета прахоляк, докато търчеше към капана на Уили Койота.

Тувал забеляза вероятността от неприятности. Макар измъчен и уморен от опитите да запали угасналия двигател, човекът беше сравнително млад и в добра физическа форма. Можеше да окаже съпротива, ако не го подхванеше внимателно. Каин реши, че е най-добре да не издава каква е играта, и бързо скри ножовете под предната седалка. Слезе от колата и долови мириса на силиций на пустинята.

Младият мъж сигурно съзнаваше, че малцина биха спрели да помогнат или да качат стопаджии, и се стараеше да покаже, че е безобиден. Походката му беше момчешка и дружелюбна. Престорена като усмивката на Тувал-Каин.

— Закъсахте ли? — попита Каин.

— Да. Проклетата кола се повреди и не иска да потегли. — Човекът избърса изцапаната си с моторно масло длан в панталоните си и това му придаде вид на непохватен човек, но за Тувал жестът беше преднамерен. Протегнатата му ръка не беше по-правдоподобна. Ами акцентът?

— Хей, англичанин ли сте? — попита Каин. — На почивка ли сте?

Закъсалият шофьор поклати глава.

— Не е почивка, повярвайте. — Потрепването на устните му го издаде. Неволна пауза, преди да разкаже историята си. — Нещата не вървят така, както ги бях предвидил.

Тувал се втренчи в очите му. Зад привидната невинност проблясваше измамност. Непознатият криеше нещо, но нямаше проблем. Всеки криеше нещо.

— Повредила се е на неподходящо място — отбеляза Тувал. Нощният пейзаж на Мохаве привлече вниманието им. — Тук е доста пусто.

Обграждаха ги пясък и чакъл и тук-там оскъдна растителност, която не предлагаше нито сянка, нито защита от природните стихии.

Прикриването на престъпление можеше да се окаже трудно там.

— Където и да се повреди, все е лошо — каза мъжът, — но сте прав за проклетата пустиня. Само се радвам, че е нощ и не е горещо.

— Да, тук става напечено, когато слънцето грее. Много е трудно да извървиш каквото и да е разстояние, повярвайте.

— Вярвам ви — рече човекът и кимна към джипа. — Обзалагам се, че онзи красавец е надежден.

— Не ме е разочаровал, откакто го имам — съгласи се Каин. Фактът, че го притежаваше едва от осемнайсет часа, беше чисто теоретичен. — Искате ли да прегледам колата ви? Знам някои неща за двигателите.

С вдигнат към изпълненото със звезди небе преден капак изоставеното превозно средство приличаше на гущер, който се опитва да погълне далечната луна.

— Няма да запали. Мисля, че цилиндърът се е сдухал.

— Да видим. — Тувал мина покрай мъжа и раменете им се докоснаха за миг. Под джинсовата риза на човека се криеше сила. Той беше сравнително млад, в добра физическа форма и очевидно силен. Можеше да създаде неприятности. Каин пъхна ръка във вътрешния джоб на спортното си сако и погали дръжката на ножа за чистене на риба.

— Не е необходимо — рече мъжът. — По-добре да ме качите.

Тувал се обърна бавно. Искане ли беше това? Трябваше ли да изпълни желанието му?

— Нека първо да хвърля един поглед. Ако не я подкарам, ще ви кача.

— Само ще си загубите времето. — Човекът премести ръце на кръста си и посочи с брадичка повредената кола. — Таратайката няма да отиде никъде.

— Нека да видя — повтори Каин.

— Както искате… но няма да запали — упорстваше странникът. Коварни думи, които прикриваха също така коварни действия. Почесването по крака не беше така несъзнателно, както изглеждаше.