Джеф Абот - Адреналин

— Какво иска да сложиш в тази пратка, Пит?

— Не се тревожи. Не е твоя работа.

— Ако ни хванат, бих искал да знам за какво лежа в затвора.

— Никога няма да видиш дневна светлина, ако ни заловят за този удар. — Погледът му отново се отмести към нелегалната фабрика. — Аха.

Зад склада, в който се намираше нелегалната фабрика, спря камион с емблема на стилизиран лъв и дракон. Слязоха трима китайци. Двамата бях в черни шлифери, а третият, по-представителният, носеше хубаво жълто-кафяво яке и сини джинси. Той тръгна към товарното отделение на склада.

Двамата в шлиферите останаха до камиона.

— Да вървим — каза Пит.

— Не. Те имат ловни пушки под шлиферите.

— Как разбра?

— Виж как е издут платът точно под мишницата му. Единият пътуваше в кабината, но вторият слезе от самия камион. Те няма да влязат в сградата. Пазачи са.

— Тогава какво ще правим?

— Не можем да отмъкнем камиона тук. Те ще натоварят още стока. Вече са взели фалшивите цигари по пътя. Ако ги нападнем сега, докато са паркирали на приятелска територия, някой ще се обади на фамилията Лин.

— Не и ако избием всичките.

— Не съм дошъл с теб да проливам кръв. И това е лоша бизнес практика. — Бъркането в печалбата беше единственият довод, който можеше да въздейства на Пит. — Фамилията Лин веднага ще започне да ни търси. Трябва да се справим само с екипажа на камиона.

— Как ще откраднем пратката?

— Ще отвлечем камиона.

Огъст седеше в коридора на тайната квартира и чакаше пилота да го закара в Ню Йорк, когато чу разговора между Хауъл и единия оперативен технически специалист.

— Хауъл, имаме съвпадение на описанието на мъжа в склада, което ти и Огъст ни дадохте. Това той ли е?

— Да. Кой е?

— Пит Танака, холандец, бивш служител на договор на амстердамската полиция.

— С какво се занимава сега?

— Изгубили са дирите му. Няма регистриран адрес, нито месторабота.

— Огъст! — извика Хауъл.

Той стана и се приближи до компютърния екран.

— Този човек ли видя в склада?

Огъст кимна.

— Да, характерно лице. Той е.

— Намери го — обърна се Хауъл към техническия специалист. — Сам Капра работи за него.

— Не мисля, че е точно така — възрази Огъст.

— Не трябва ли да се качваш на самолета, агент Холдуайн? — троснато попита Хауъл.

Огъст излезе и намери пилота долу, готов да го закара на летището. Хауъл не му пожела приятен полет, нито му благодари, че е рискувал живота си и е бил ранен. Измяната отравяше въздуха. Всички го усещаха, откакто Хауъл беше видял Сам Капра да напуска сцената на убийства и контрабанда. Измяната правеше хората раздразнителни.

Китайците натовариха няколко кашона и камионът потегли по магистралата. Последвахме го на разстояние, три коли по-назад. Пит беше добър в следенето.

— Как ще отвлечем камиона, преди да спрат отново?

— Ще ги принудим да се отклонят от магистралата.

— Посред бял ден?

— Да. В момента те са разделени — двама в кабината и един отзад при стоката — и са по-нащрек, когато са спрели. Няма да очакват атака сега.

— Защото да ги нападнем на магистралата е глупаво. Какво предлагаш да направим?

— Да се приближим до тях и да ги изпреварим. Искам да огледам по-добре товарната врата.

Пит мина покрай двата автомобила между нас и камиона на Лин и зави зад него. Разгледах задната част на камиона. Плъзгаща се врата, обезопасена отдолу с два катинара. Трудно щях да я разбия, когато камионът се движеше със сто и десет километра в час.

— Изпревари го.

Пит настъпи газта и профуча покрай камиона. Вратата на кабината изглеждаше обикновена. Нямаше модификации. Не я погледнах втори път. Не исках да привличам вниманието на шофьора. Но го видях. Смееше се.

— Карай пред тях.

Вгледах се в картата, която беше разгъната на коленете ми. След петнайсет километра имаше разклон. Друг път пресичаше магистралата, минавайки през Северна франция.

— Дай газ. Да отидем там. Хрумна ми идея.

— Това е лудост — заяви Пит, но се усмихна.

Камионът на фамилията Лин щеше да дойде след няколко минути. Микробусът беше спрял на мост над магистралата.

— Разбра ли какво трябва да направиш? — попитах.

Пит кимна.

— Ако не успеем, ти ще си оплескал нещата.

— Ако не успеем, аз ще бъда мъртъв, затова не се заяждай. Само направи каквото трябва.

— Късмет. — Той ми подаде ръка. Не посмях да покажа отвращението си към него и я стиснах. — Те идват — каза Пит, гледайки на юг.