Джеф Абот - Адреналин

— Превзе го?

— Той се ожени и реши да не търгува с момичета. Какво си помисли? Че съм го убил?

— Да.

— Не. Познавах го, от дванайсетгодишен. — Пит потърка устни.

Не исках да опознавам Пит като човек, но в мен надделя инстинктивна необходимост да разбера що за птица е той.

— А защо носиш меча?

— Мечът — това съм аз.

— Но така ставаш забележим. Мислех, че идеята е да не биеш на очи.

— Мечът е в чест на майка ми.

— Японка ли е?

— Да. Дошла е тук в началото на осемдесетте години на миналия век. Приятелят й я довел и я зарязал, но тя останала.

Спомних си, че Грегор нарече Пит курвенски син. Вероятно това беше по-скоро обида, отколкото описание. Майка му може би беше работила в „Розе Бюрт“. Много от жените там не бяха холандки.

— Мислех да уча изобразително изкуство и да правя неща в японски стил като миниатюрни скулптури нецке или рисуване с водни бои. Майка ми го правеше през свободното си време. — Той повдигна рамене. — Но не ми провървя в художествената академия. Мразеха ме и едно момиче ми създаде неприятности. Тъпаци. Затова напуснах.

Не бях възприемал Пит като човек с разбити мечти. Той прочете мислите ми.

— Смяташе ме само за трафикант, „змия“, а? — засмя се Пит.

— Ами, аз…

— Всички сме змии. Грегор обича да се преструва, че е сменил кожата си и се е преродил в честна душа, но люспите му още са там. И подозирам, че и ти си много лукава змия, Сам.

— Да. Изгониха ме от армията. Знам малко чешки от баба ми. Не можах да си намеря хубава работа в Прага и затова дойдох тук. А ти веднага след художествената академия ли премина към трафика?

— Не веднага. Работех на договор с полицията в Амстердам. Правех дизайна на уебсайтовете и брошурите им. — Той се засмя тихо. — И после видях колко много плаща противникът.

Погледнах го.

— Страхотна размяна.

— Човек печели сериозни пари, ако е играч. Ако бях останал в полицията, щях да съм незначително винтче в операциите им. Внимавах в час. Не исках да бъда винтче, а да ги притежавам и да ги командвам.

— И си избрал момичета за стока. — Здравият ми разум настояваше да млъкна, но беше странно да седя там и да разговарям с чудовище.

Пит повдигна рамене.

— Печалбата е добра. Търсенето нараства. Няма вероятност да свърши суровината.

Това беше брутално, безпристрастно счетоводство. Запитах се дали не е някакво извратено отмъщение към майка му.

— Ти продаваш хора, Пит.

— Говориш като учител. Смятам го за продажба на утеха и удобство.

— Но не за жените, които продаваш.

Той се усмихна.

— Те са бедни и нямат пари. Не се броят за нищо. — Усмивката му стана гадна. — Живеят по-добре тук дори като курви, отколкото в родината си. Правя им услуга.

— Щеше да бъде различно, ако те са го избрали. Но повечето не са.

Пит ме погледна неодобрително.

— Не знаех, че съм оскърбил свещения ти морал.

Бях прекалил. Можех да покажа презрението си към него, когато го убия, не преди това.

— Аз мисля, че фалшивата стока се контролира много по-лесно от хората.

— Обичам контрола. — Гласът му стана тих и съскащ. — Трябва да пробваш. Ще ти дам най-апетитните залъци от следващата ми партида от Молдова. След четири дни пристигат момичета, поръчка от публичен дом в Лондон. С теб можем да пречупим някое момиче. Щом придобиеш вкус за този бизнес, ще забравиш за фалшивите стоки.

Погледнех ли го, щях да го убия на място. Но Пит ми трябваше. Втренчих се в паркинга пред фабриката.

Той изтълкува погрешно мълчанието ми.

— Аха, може би не харесваш момичета. Търгувам и с момчета, но не са много. Познавам обаче две момчета в Амстердам, които може да ти харесат…

— Не, благодаря. Не се интересувам.

— Странен си, че се тревожиш толкова много за хората. Другите нямат значение. Най-важният си ти. Укоряваш ме, но ти не си по-различен от мен, Сам. Ти лъжеш, убиваш, когато се налага, и живееш под фалшиво име. Аз не съм застрелвал никого така, както ти уби Ник.

— Направих ти услуга с Ник.

— Вярно е. — Той потърка устни. — Все си мисля, че всеки момент ще ме арестуват, защото не знам какво е предавал Ник и с кого е разговарял. Трябват ми много пари, Сам. Искам да мога да бягам и да се крия. Да се криеш е лукс. Това е признакът, че вече не си пионка, а играч.

— Разкажи ми за Едуард. Той играч ли е или нещо повече?

— Какво нещо повече?

— Ти каза, че Едуард транспортира експериментални оръжия.

— Мисля, че той се занимава с корпоративен шпионаж. Краде от една фирма и продава на друга.