Джеф Абот - Адреналин

Чух бръмчене. Самолет. Спомних си за пистата за частни самолети на картата. Вдигнах глава, както се бях отпуснал в студената вода, и видях самолета „Лиърджет“ на Заид.

Едуард заминаваше.

Лежах на брега, докато събрах сили да се изправя на краката си, и тръгнах към конюшнята. Пазачите ги нямаше. Предположих, че са или в болница, или в главната сграда. Отправих се обратно към комплекса.

Проверих компютрите. Твърдите дискове, резервните дискове и странните чипове бяха изчезнали.

Погледнах в обувката си. Чипът, който бях взел, все още беше там.

Едуард беше сложил чип в пистолета си, преди да застреля Ясмина. Чипът беше предназначен за пистолети. Странният пистолет, с който застреля Ясмина, беше насочен право към мен. Пистолетът и бомбата, която уби Царя на парите в Амстердам, имаха една и съща необикновена метална решетка.

Качих се в пикапа за доставки на конска храна и отидох до празния хангар за самолети. Нямаше следа от Мила.

Едуард я беше взел със себе си, защото искаше да разбере кой го преследва.

Потеглих към канала, минах покрай мястото, където се бях изкатерил, и на осемстотин метра оттам намерих трупа на Ясмина. Нагазих във водата и го измъкнах от гъстите тръстики. Взех тялото и го занесох в пикапа. Не бях луд по идеята да карам до Лондон без шофьорска книжка, с откраднат пикап и с труп отзад, но не можех да оставя Ясмина.

Не бях виждал пистолет, с какъвто тя беше застреляна, и исках да разгледам куршумите.

„Адреналин“ пулсираше от музика, надсвирване на китари и пискливо пеене. Повечето изпълнители бяха във вътрешния двор и слушаха невероятно модернистична група. Спрях пикапа зад бара на запазеното за собственика място, набрах кода, който Мила ми беше казала, и влязох през служебния вход, носейки трупа на Ясмина на рамо. Никой не ме видя. Луси все още беше заключена в стаята без прозорци. Оставих я там. Видех ли я, можех да я убия. Трябваше да се съсредоточа. Затворих вратата. Стаята беше звукоизолирана, но пак чувах далечния ритъм на музиката.

В килера имаше аптечка. Намерих скалпел, постлах найлон на пода и внимателно разрязах огнестрелните рани. Не можех да се отърся от образа й на любима дъщеря в очите на баща й и празната черупка, в която се беше превърнала Ясмина.

Открих единия куршум и го извадих. Избърсах го и го сложих на масата.

Куршумът беше по-дълъг и тънък от другите. Беше леко изкривен от проникването в тялото на Ясмина и на върха имаше решетка като на шрапнела от бомбата и пистолета. Разглобих го. Вътре имаше сложна мрежа от миниатюрна технология.

Направих му снимки и ги качих в компютъра на бюрото.

След това взех мобилен телефон от лавицата, проверих го и набрах номер в Ню Йорк.

Телефонът иззвъня три пъти.

— Хауъл.

— Обажда се Сам Капра.

— Сам.

— Жена ми е при мен.

— Какво?

— Залових съпругата си.

Последва дълго мълчание.

— Ти беше прав, Хауъл. Тя е предала мен и Фирмата. Имам доказателство.

— Карай по-бавно.

— Заловихте ли онази пратка цигари?

— Не. Митничарите от Ротердам не са я открили.

— Слушай. Луси е свързана с групировка — „Новем солес“, за която ме попита и която е откраднала някакво високотехнологично оръжие. Ще ти изпратя снимки на куршум, който искам да бъде анализиран.

— Не, Сам. Ела тук. Постъпи правилно.

— Не. Ще ти изпратя снимките. Мисля, че те са взели на прицел деца с тези оръжия.

— Деца?

— Видях списък с петдесет души, които са набелязани. Повечето са деца. Има и няколко мъже и жени. Кажи ми адрес в електронната поща, на който да ти изпратя информацията.

— Донеси ми доказателствата, Сам. — Той понижи глас: — Ще ти простим всичко, ако наистина си заловил Луси.

Ако обаче му разкажех всичко, щях да издам и Мила, а аз не бях готов да го направя.

— Кажи ми имейл. Няма да стане по друг начин.

Хауъл с нежелание изпълни искането ми. Затворих, приближих се до компютъра и използвах програма за анонимност за достъп до серия сървъри, която свършваше с популярен южноафрикански сайт с клюки за знаменитости. Това беше фасада на Фирмата. Влязох в някогашния акаунт на Питър Самсън и изпратих снимките. Щях да дам на Хауъл два часа и след това пак щях да му се обадя.

Облякох сухи дрехи, които намерих в килера, и после отключих звукоизолираната стая. Луси седеше на пода, окована с белезници до стената.

Погледнах я така, сякаш бяхме съвършено непознати.

Луси се дръпна назад.