Робърт Харис - Мюнхен

— Началникът на имперския генерален щаб е тук, сър.

Легат го последва, докато той куцукаше по коридора към фоайето. В далечината под месинговия фенер, с широко разкрачени крака, обути в лъснати кафяви ботуши, бе застанал виконт Горт и четеше телеграма. Легендарна фигура — аристократ, герой от войната, награден с „Кръст Виктория“, — Горт сякаш не забелязваше чиновниците и секретарите, внезапно открили някаква належаща причина да минат през фоайето, за да го зърнат. Входната врата се отвори и сред буря от светкавици на фотоапарати през нея минаха главен маршал Нюъл, началник — щаб на Кралските военновъздушни сили, и адмирал Бекхаус, началник — щаб на Кралския военноморски флот.

— Бъдете така добри да ме последвате, господа — каза Легат.

Докато ги водеше към вътрешността на сградата, той чу Горт да пита: „Дъф ще дойде ли?“, и после отговора на Бекхаус: „Не, премиерът го подозира, че донася на Уинстън“.

— Бихте ли изчакали тук за минута?

Заседателната зала беше звукоизолирана с двойни врати. Легат отвори външната и леко почука на вътрешната.

Министър-председателят седеше с гръб към вратата. Точно срещу него, по средата на дългата заседателна маса, бяха външният министър Халифакс, министърът на финансите Саймън и на вътрешните работи Хор. Всички едновременно вдигнаха глави да видят кой влиза. В стаята цареше абсолютна тишина, ако не се смяташе тиктакането на часовника.

— Извинете, господин министър-председател. Началник — щабовете са тук — съобщи Легат.

Чембърлейн не се обърна. Ръцете му бяха разперени встрани върху масата, сякаш се готвеше да се оттласне назад със стола си. Показалците му бавно почукваха върху полираната повърхност. Накрая с премерения си, донякъде заядлив глас той каза:

— Е, добре. Нека се съберем отново, след като Хорас се върне. Да чуем какво още има да ни каже.

Министрите прибраха книжата си — леко несръчно в случая на Халифакс, чиято изсъхнала лява ръка висеше безполезно отстрани на тялото — и станаха на крака, без да кажат дума. Бяха в средата на петдесетте или шейсетте — „тримата големи“, мъже в разцвета на силите и властта си и съзнанието за това ги правеше да изглеждат някак по-едри. Легат се дръпна встрани, за да им направи път — бяха като „трима гробари, изгубили ковчега“ според описанието, което впоследствие щеше да сподели със Сайърс. Чу ги отвън да поздравяват с приглушени, мрачни гласове командващите видовете войски.

— Да поканя ли началник — щабовете да влязат, господин министър-председател? — попита той тихо.

Чембърлейн и този път не се обърна. Седеше, вперил поглед в стената насреща си. Гарвановият профил му придаваше упорит и решителен, дори войнствен вид. Накрая отвърна разсеяно:

— Да, разбира се. Да, въведете ги.

Легат зае мястото си в далечния край на заседателната маса, до дорийските колони, които крепяха тавана. В библиотечните шкафове се виждаха кафявите гръбчета на подвързани с кожа закони и сребристосините томове с протоколи от парламентарните заседания. Началник — щабовете поставиха фуражките си върху масичката до вратата и заеха местата, току-що освободени от тримата министри. Горт, като най-старши, седна в средата. И тримата отвориха чантите си и разстлаха пред себе си книжа. И тримата запалиха цигари.

Легат хвърли поглед към часовника върху камината над главата на премиера. После натопи перодръжка в близката мастилница и написа върху листа хартия пред себе си: МП с НЩ, 14:05 ч.

Чембърлейн се покашля.

— И така, господа, боя се, че ситуацията се влошава. Ние се надявахме, а и чешкото правителство беше приело, че Судетската област ще бъде мирно и тихо предадена на Германия след надлежно проведен плебисцит. За жалост, хер Хитлер снощи обяви, че не е готов да чака дори седмица повече и смята да осъществи инвазията в събота. Сър Хорас Уилсън се е видял с него тази сутрин и го е предупредил много твърдо, че ако Франция спази задълженията си по договора с Чехословакия — нещо, което имаме пълно основание да смятаме, че ще се случи, то ние ще бъдем длъжни да я подкрепим. — Министър-председателят си сложи очилата и вдигна от масата една телеграма. — След обичайните си буйства и гневни изблици хер Хитлер отвърнал според нашия посланик в Берлин следното: „Ако Франция и Англия ударят, нека. За мен това е абсолютно безразлично. Мога да приема тяхната позиция само за сведение. Днес е вторник, а до идния понеделник ще сме във война“.