Александр Содерберг: Добрият вълк

— Но само за малко, след три часа посолството трябва да се опразни, такива са правилата.

Пазачът се обърна към Софи и Сана.

— Вас не ви познавам.

— Ние сме с търговската делегация от Швеция — отвърна Софи. — Това е шефът ни.

— Как така външни лица ще се разхождат из посолството? Гостите не бива да напускат посочените места.

Гласът на пазача звучеше остро.

Майлс кимна.

— Знам, естествено, но нещата горе вървяха към грозна сцена, та се наложи да предприемем спасителна акция.

— Дреме ми дали е щял да направи сцена — сопна се пазачът.

Вече звучеше грубо.

— Моля? — възмути се Майлс.

Пазачът се поколеба.

— Не може гостите да обикалят където им скимне — каза накрая.

— Какво казахте преди малко? — не отстъпваше Майлс.

— Няма значение — смотолеви пазачът.

— Вие работите в това посолство — започна Майлс. — Това означава, че вие, както всички останали служители, носите отговорност страната, която представляваме, да изглежда достойно. Или може би и за това не ви дреме?

Пазачът поклати глава.

— Ако е така, има и други постове за вас. Мога да говоря с началника на охраната, ако искате? — продължи Майлс вече по-тихо.

Всички чакаха.

— Искате ли?

Времето течеше. Пазачът се колебаеше. Накрая процеди едно „не“ и си отиде.

Другите забързаха надолу по късо стълбище. Карл се влошаваше, краката не го държаха. Най-сетне стигнаха здрава метална врата. Майлс подхвърли ключа на Софи, тя го улови и отключи.

Излезе в някаква странична уличка и се огледа. Забръмча автомобилен двигател, между гуми и асфалт изхрущя чакъл и един сив фолксваген „Пасат“ спря пред тях.

Софи отвори задната врата, Майлс и Сана вкараха Карл. Софи заобиколи колата и седна отпред.

Огромният руснак Михаил Асмаров седеше зад волана. Хвърли един поглед на Софи.

— Мина по план — отговори тя на незададения въпрос.

Михаил потегли. Те живееха на един хвърлей оттам, на площада западно от Карловия мост.

Карл Хагман точеше лиги, обувките му се влачеха по пода, докато Майлс и Михаил го мъкнеха през апартамента.

Алберт в инвалидния стол пред стаята за гости.

— Алберт, кажи „добър вечер“ на Карл — подхвърли Майлс.

— Здрасти, Карл, пак ли си се натряскал? Разочароваш ме — ухили се Алберт.

— Стига, Алберт — скастри го Софи.

Алберт се засмя. Майлс също.

Стовариха Хагман върху двойното легло в стаята за гости и му смъкнаха дрехите.

Софи с три спринцовки и три ампули в ръцете.

— Къде е Сана? — попита и напълни първата спринцовка.

— Преоблича се — отвърна Майлс, който тъкмо нагласяше статив и фотоапарат.

Карл Хагман само по гащи. Софи седна до него на ръба на леглото и намери вена на сгъвката на ръката му. Заби иглата. Мъжът не реагира.

Бяха проучили Карл Хагман старателно. Тази вечер в посолството беше поканен като представител на една от по-малките фирми, негова собственост, специализирана в координирането на международни бази данни, за да могат страните партньори да ги управляват заедно. Програмата му беше добра, наричаше се „Линкс“ и — както показваше името — представляваше връзка между различни компютърни езици. В последно време беше разработил приложение, което свързваше държавните данъчни служби с глобални банкови транзакции. Точно това искаха те…

Софи вдигна клепача на Карл и погледна зеницата му. Трептеше.

— Това скоро ще го събуди — обясни тя.

Майлс сложи на лицето си черна маска.

Софи напълни втората инжекция и вля течността във вената на Хагман.

Карл Хагман беше пожънал успехи с компютърните си програми, договорите валяха, имаше нова къща северно от града и съпруга, която беше незаслужено красива в сравнение с него; децата отсега бяха уредени в частно училище; Карл Хагман вече оглавяваше борд на директори… намираше се на гребена на вълната. И имаше много за губене.

Софи извади иглата.

— Това ще го направи физически активен, но няма да съзнава какво става.

Майлс кимна.

Карл Хагман мърмореше, все едно сънува.

Софи се изправи и приготви спринцовка номер три.

— Тази ще му я сложиш, когато приключите, и ще се свести.

Сана се появи по прашки, жартиери, мрежести чорапи и нищо друго.

Софи я прегърна набързо, бузите им се докоснаха.

— Успех — прошепна и излезе от стаята.

Сана седна на ръба на леглото, оправи жартиерите си.

— Обичам те, Сана — промълви Майлс през маската и застана зад фотоапарата.

Тя се надвеси над мъжа в леглото.