Александр Содерберг - Добрият вълк

Алберт се помоли на Господ, когато студената стомана на заглушителя се притисна в тила му. След това страхът сякаш го завладя. Загуби всякакво усещане в тялото, не само в краката. Страхът от смъртта го вцепени. Всичко стана тежко и студено, Алберт затвори очи.

Тежко тропане по вратата. Отвън викаше мъж:

— Спри, спри!

Ключ в ключалката, вратата се отвори.

— Спри! Той се обади!

Мъжът зад Алберт излезе от стаята. Вратата отново се затвори и заключи.

Алберт не разбираше. Повърна право върху найлона под себе си.

Софи затваряше очи, заспиваше, събуждаше се, отваряше ги. Затваряше ги. И така нататък.

Изведнъж някой се появи в стаята при нея. Очертанията на мъж в мрака. Беше Хектор. Той стоеше до леглото и я гледаше.

В душата й повя леден вятър. Чу далечни писъци вътре в себе си, ужасени детски писъци. Тя се намираше сама в малка лодка дълбоко в морето. Пропадаше в черна бездна. Ужасът беше влудяващ.

Софи се сви конвулсивно в леглото.

— Не искам да чувам — прошепна.

Той не отговори. Дълго време просто стоя така, след това си отиде, остави вратата отворена.

Тя зяпаше в празното пространство. Не можеше да помръдне. Вцепенена физически и душевно.

Срещу отворената врата на стаята й имаше прозорец. По някое време слънцето изгря. Заедно със светлината дойде Йенс; изнесе я на ръце от стаята, качи я в къщата. Всички се събраха в кухнята — Софи, Йенс, Лотар, Еди и Каролине. Другите ги нямаше, бяха изчезнали. Соня, Лешек и Хектор. На масата беше оставено писмо, написано със светлосин химикал. На ръка. Нищо лично, само факти. В Перейра ги чакал самолет за Стокхолм. Нов ред. Говореше се за Томи Янсон. Намирал се в Брадфорд, недалеч от Лийдс във Великобритания. Наблюдавали го. Беше приложен и телефонният номер на руснак на име Саша.

Тя побутна писмото към Йенс. Той го прочете, подаде го на Еди.

— Мисля, че ти трябва да получиш тази информация. Но преди да решиш каквото и да било, трябва да говориш с Майлс Ингмаршон.

Еди прочете текста, изгледа ги, сгъна листа.

Напуснаха замъка на Игнасио в джунглата, без да поглеждат назад, стигнаха с кола до Перейра, качиха се на самолета и отлетяха към Европа, към Стокхолм. Йенс я държеше през цялото време. Не я пускаше и за миг. Тя усети, че гледа в празното пространство, че не чувства нищо. Заключена, емоционално парализирана. Сякаш чакането на новината за смъртта на Алберт беше изключило всички емоции.

През нощта кацнаха някъде да презаредят и пак отлетяха. Тя се намираше на стокхолмското летище „Арланда“. Каролине и Еди бяха изчезнали. Тя пътуваше към града с Йенс и Лотар. Всичко беше мъгляво. В апартамента на Йенс легна на дивана, все така без да вижда нищо. Йенс й донесе чай в стара синьо-бяла чаша, порцеланът беше взел да се пука. Мислите й започнаха да се връщат, макар и да траеха по секунда. Трябваше да вземе Алберт отнякъде. Беше забравила, той я чакаше. После нещо друго… Трябваше да му каже да се подстриже, косата му беше станала прекалено дълга… Не биваше да забравя да изгори дрехите му, когато научеше, че е мъртъв… Трябваше да съобщи и в училището… че няма да се върне следващия срок… Действителността взе да се връща. Накрая се стовари върху й и я затисна. Вцепенена и задушавана от болка и паника, тя започна да трепери.

Чаят в синьо-бялата чаша изстина.

Кухненският прозорец в тристайния апартамент на Майлс Ингмаршон на Юргорден беше отворен и подпрян. Самолет в небето, далечни викове от лунапарка „Грьона Лунд“.

Еди седеше до масата в кухнята. Майлс се движеше бавно и сковано; наля вода в кафеварката, протегна се към буркана с кафето.

— Сана още е в болницата. Ще се възстанови напълно, просто ще отнеме малко повече време — обясни Майлс.

— А ти? — попита Еди, докато Майлс сипваше кафе във филтъра.

Майлс спря, завъртя се към Еди.

— Вероятно ще си остана така. Гърбът и рамото са прецакани, но поне имам сила в ръцете и краката. Ще го преживея.

Майлс се обърна към кафеварката, взе да се суети с лъжицата.

— Загубих им бройката — промърмори.

— Три — напомни му Еди. — Сега слагаш четвъртата.

— Мерси — кимна Майлс и продължи да сипва кафе.

— Видях ви със Сана в Прага — започна Еди. — Проследих ви до апартамента. Ти ми беше на мушката. Щях да стрелям, но не го направих.

Майлс пак се обърна към него. Почти усмихнат.

— Благодаря.