Мэтью Кляйн - Рестарт

— Какво е това, Тад?

— Какво ти се струва, че е, брат ми? Казват му пари. П-А-Р-И… пари.

— Не разбирам.

— Ами… ето как ще ти го обясня. Това е моят начин да ти благодаря. Да ти кажа, че си свършил добра работа. Продължавай в този дух.

— Но аз не върша добра работа. Не мога да спася компанията, Тад. Тя не може да бъде спасена.

— Мисля, че ти би трябвало да знаеш — казва той и прави пауза, — … че не това желая. Това не ме вълнува.

— А какво те вълнува?

— За бога, Джими — казва той и за първи път усещам, че на другия край на връзката има човешко същество. Това е гласът на стар приятел, човек, с когото някога сме започнали с равен старт, но чиято кариера впоследствие засенчи моята. Това е глас на състрадание, на благотворителност, на търпение — гласът на човек, който само за малко е забавил хода си заради мен, за да ми протегне — един последен път — ръка за помощ. След това Тад продължава: — Ти може да си много неща, Джими: ти си пияница, измамник и си търсиш белята навсякъде. Но не си глупак. Или си…?

— Не.

— Глупак ли си? — повтаря той.

— Не.

— Добре тогава. — Настъпва дълго мълчание. Обажда ми се от мобилния си телефон — звукът идва с качеството на радиовръзка от Луната, но линията иначе е чиста, значи не ми се обажда от движеща се кола или от оживен тротоар. Седи някъде в някаква стая, тиха стая, и е заключил вратата. Сигурно е сам. — Ето какво искам от теб да направиш — тихо продължава той: — Имаш прекрасна жена. Страхотна е и направо ти казвам, че ако не я желаеш, аз ще я взема за себе си. Така че сега искам от теб, след като свършим този разговор, да се качиш на колата си и да отидеш в най-близкия „Блумингдейлс“… Нали имате там „Блумингдейлс“, Джими, не ми казвай, че няма?

— Не съм сигурен.

— Все има нещо. Каквото и да е то, иди там. И купи на жена си нещо разкошно. Какво би искала тя да има?

— Нов съпруг.

— Тц… — цъква той с език, — не става. Ти си за нея. И тя е за теб. Така че постъпи правилно поне веднъж в живота си. Купи й нещо скъпо. Виж… я зарежи „Блумингдейлс“. Иди в автокъща на „Мерцедес“ и й купи един от онези кабриолети. Харесва ли „Мерцедес“?

— Предполагам.

— Естествено, че харесва! Коя жена не харесва „Мерцедес“? Могат да се размотават със свален гюрук под слънцето, докато съпрузите им се пържат на работа. Напомня им, че трябва да са мили в леглото с потящата се дебела свиня.

— Не мога да ги задържа, Тад.

— Какво да задържиш?

— Парите.

Ново продължително замълчаване.

— И защо не можеш?

Защо наистина не мога? Не съм сигурен какво да отговоря. Преди тази сутрин имах смътно подозрение за някаква незаконна дейност зад гърба на „Тао“, но бях само страничен наблюдател — добре, може би наблюдател, окуражаван да си извръща главата, но все пак само наблюдател. Чрез приемането на парите обаче ставам нещо друго. Съучастник. Два милиона долара в банковата ми сметка. Точно половината от липсващите пари в сметката на „Тао“.

— Чуй ме, партньоре казва Тад и изборът на думата ме кара да настръхна. Партньор. — Ето какво трябва да разбереш. Ти си бизнесмен. Аз съм бизнесмен. Ние правим бизнес. В бизнеса има даване и вземане. Аз ще ти дам, а ти ще вземеш.

— Тад…

— Почакай — срязва ме той, — не съм свършил. — И продължава по-кротко: — Когато тази операция приключи, ще има други компании. По-големи компании. Това е страхотното в работата, която си избрал, Джими: източникът на човешки слабости е неизчерпаем. Винаги ще има още боклук, който ще трябва да разчистваш! А след „Тао“ вече ще имащ е какво да се хвалиш. И ще получиш по-важни назначения. Аз ще ти помогна да ги получиш. Засега само си трай и направи всички ни щастливи.

— Кои са всички? — изведнъж намирам смелост да попитам. — Кои? Ти и кои още?

— Моите партньори — казва Тад.

— Кои са твоите партньори?

— Ти знаеш — с леден глас ме осведомява Тад.

Познавам останалите трима партньори в инвестиционната фирма на Тад „Бедрок Венчърс“. И тримата съм облъчвал с безумните си бизнес идеи, участвал съм в бизнес срещи е тях и отчаяно съм ги молил — когато нещата покрай мен загрубяха да ми отделят малко време. Единият се казва Стив Бърнам — софтуерен предприемач и випускник на Масачузетския технологичен университет, който направи двеста милиона, продавайки една за нищо негодна начинаеща фирма на Яху само година преди Яху да ликвидира фирмата и да я запише в графата на тоталните си загуби. Вторият е Бирам Санджай — бивш консултант на Би Си Джи [24] BCG (Boston Consulting Group) — консултантска фирма за глобален мениджмънт, лидер в разработването на бизнес стратегии, с офиси в над 40 страни. — Б. пр. , чиято специализация, поне доколкото си бях изяснил от срещите си е него, бе да се явява на заседания на бордове, да начертае четири квадрата на бялата дъска и да убеждава присъстващите директори и президенти на компании, че трябва да се „прехвърлят в горния десен квадрант“. Третият беше Тенч Уъртингтън — випускник на Харвард и магистър по бизнес администрация с потекло, датиращо от времената на „Мейфлауър“ [25] „Мейфлауър“ — корабът, транспортирал английски и холандски сепаратисти и други авантюристи до пристанището Плимут, Масачузетс, през 1620 г. Името е символ за първата европейска колонизация на бъдещите Съединени щати. Пътувалите с този кораб се смятат за основатели на нацията. — Б. пр. , с нос на римска статуя — чиято функция в „Бедрок Венчърс“ бе тази на „шперц“: той отваряше много врати — във фондации, пенсионни фондове, семейни офиси и убеждаваше важни хора да подписват чекове.