Мэтью Кляйн - Рестарт

— Демо? На скапания ни продукт? Този пич с всичкия ли си е?

Усмивката на Ранди се свлича от лицето му като напукана стара боя.

— Джим е до мен — тихо съобщава той.

— О… — изскърцват колелца на стол. Над хоризонталната преграда се показва глава като на прерийно куче, изпълзяло от дупката. Хлапе — няма начин да е на повече от 23 — с дълга коса на кичури и бледа кожа, издаваща, че не е виждала слънце, ме поглежда и се усмихва.

— Искаш демо?

— Би било добре — обяснявам аз.

Дай ми десет минути — и без да чака съгласието ми, се отправя с пружинираща походка през клетъчната ферма.

Ранди ме поглежда и обяснява извинително:

— Програмист е. Добър…

— Дано — въздъхвам аз.

Десет минути по-късно Ранди, Даръл и аз стоим в некомфортна близост един до друг в малка стая без прозорци. Цари атмосфера на първичен страх, която според мен се излъчва от Даръл.

Пред нас има дълга дървена маса, опряна до стената. В центъра на масата е сложен стар, невпечатляващ с нищо компютър „Дел“, към който са свързани LCD монитор и прашна клавиатура.

Тримата чакаме мълчаливо вторачени в екрана, докато компютърът се влачи през безкрайния процес на зареждане на „Майкрософт Уиндоус“.

— Замислял ли си се някога — разчупва мълчанието Даръл — колкото време прекарваме в наблюдаване компютрите да заредят? Говоря за всички нас, като общество.

Ранди го пронизва с поглед.

— Стотици човекогодини — невъзмутимо продължава Даръл. — Тотално прахосани. Пулим се в началния екран. За това време бихме могли да построим катедрала. Или да изцерим рака. Или да пратим човек на Марс.

— Сигурен съм, че Джим не желае да слуша размишленията ти, Даръл. — Тонът на Ранди не оставя съмнение кого би искал да види в кабината на първия пилотиран полет до Марс.

Даръл свива рамене:

— Поддържам разговора.

След цяла вечност компютърът издава приятелски тон, за да ни извести, че е готов за използване.

— Добре — казва Даръл. — Ако позволите…? — Той потрива ръце една в друга, пристъпва пред клавиатурата и кърши пръсти като загряващ за изпълнението си концертиращ пианист.

Започва нещо да въвежда. На екрана се показва прозорец. Прозорецът е сив, неукрасен, без професионалното излъчване, задължително за софтуер с търговско предназначение. На него с най-обикновени главни букви е написано: „ТАО СОФТУЕР — ГЕНЕРАЦИЯ 2.0 — УСЛУГА ПИ СКАН — АЛФА РЕДАКЦИЯ SVN КОМПИЛАЦИЯ 1262“.

Даръл започва да обяснява:

— Ето за това става дума. Първоначалното име беше услуга за сканиране на пасивни изображения — Passive Image Scanning Service. Дейвид хвърли двайсет бона за брошури и тогава някой забеляза, че съкращението е P.I.S.S. [3] Piss (англ.) — пикня. — Б. пр. , така че трябваше да изхвърлим брошурите на боклука и да напечатаме нови. Така сменихме и името.

— Умно — одобрих аз.

— Сега я наричаме за по-просто „Пи Скан“. Мога ли да покажа как работи?

Ранди слага ръка върху рамото на Даръл и го стиска, струва ми се, в опит да каже на протежето си да спре, за да му позволи да поеме от тук нататък. Но Даръл не долавя подобни намеци. Едва не изкрещява:

— Ей, пич, ще ми направиш дупка!

Ранди не му обърна внимание. Без да разхлабва захвата си, но вперил поглед право в мен, казва:

— Искам да заявя за протокола, че това е много ранна алфа-редакция [4] Пред-алфа/алфа/бета — фази в разработването на софтуер за търговски цели. На фаза „алфа“ започва тестването на софтуера по различни методики — бяла, сива или черна кутия — от друг софтуерен екип. Достигането до етап „черна кутия“ се нарича алфа версия. По принцип алфа версиите могат да бъдат нестабилни и да доведат до срив на програмата или загуба на данни. На етап бета-версия програмата вече е със завършена функционалност и се предоставя безплатно на бета тестери за изпитания в реални условия. — Б. пр. . Пълната функционалност не е довършена и в този си вид програмата най-вероятно няма да работи.

— Разбрано, Ранди — успокоявам го аз.

Той замълчава — явно обмисля дали не е разумно да изпълни още един рунд на измиване на ръцете, покриване на гъза и минимизиране на очакванията. Решава, че не се налага. Кима на Даръл и казва:

— Действай.

— Добре — казва Даръл и започва да говори бързо и възбудено: — Както е написано, това е генерация 2.0. Първа генерация беше пусната преди две години и се получи съвсем прилична. — Той внезапно спира, сетил се за нещо. Обръща се към мен: — Ей, Джим… ти нали знаеш какво прави програмата?