Нельсон Демилль - Спенсървил

Кийт Ландри крачеше из тихата къща.

Далечни негови роднини се бяха грижили за дома му и той не беше в лошо състояние, особено като се имаше предвид, че през последните пет години в него не бе живял никой.

Кийт бе позвънил, преди да тръгне, за да съобщи за пристигането си — бе разговарял с една жена в една близка ферма, която наричаше леля Бети, макар в действителност да не му беше леля. Искаше просто да я уведоми да не се притеснява, ако види светлина в къщата или някаква непозната кола и така нататък. Бе настоял нито тя, нито никой да не се притеснява, но разбира се, ефектът се бе оказал точно обратният: къщата бе блеснала от чистота и дъхаше на боров дезинфектант.

Ергените получаваха голямо внимание от страна на местните жени, които считаха за свой дълг да се грижат за мъже без съпруги. Целта на всички тези грижи според него беше да се демонстрира предимството да имаш съпруга и помощник в домакинството. За нещастие безплатното почистване, готвенето, ябълковият пай и сладката често препятстваха онова, което те искаха да излекуват.

Кийт влизаше от стая в стая. Нищо не се бе променило от последния път, когато го бе видял преди шест години. Имаше усет и към най-дребните промени, но в същото време предметите изглеждаха някак сюрреалистични, сякаш в момента сънуваше сън за детството си.

Родителите му бяха оставили по-голямата част от вещите си вероятно като застраховка, в случай че Флорида не им се понрави, или защото мебелите, килимите, лампите, украшенията по стените и всичко останало бяха също част от къщата, както и дъбовите греди, от които беше изградена.

Кийт знаеше, че някои от нещата в къщата са почти на двеста години, пренесени в Америка от Англия и Германия, откъдето произхождаха двата клона на предшествениците му. С малки изключения, повечето от вещите бяха просто остарели вехтории и Кийт се замисли за пестеливото и икономично съществуване на едно фермерско семейство в продължение на столетия. Направи сравнение с приятелите си и колегите си във Вашингтон, които допринасяха силно за съвкупния национален продукт. Заплатите им, също като неговата, се изплащаха от обществените фондове и Кийт, който никога не бе успял да се примири с мисълта, че си е в реда на нещата да получаваш заплата дори и да не произвеждаш нищо, често се чудеше колко ли много хора във Вашингтон се изхранват благодарение на царевицата, отглеждана от фермерите. Много пъти бе размишлявал на тази тема. Може би и други от колегите му също си бяха блъскали главата над това, но със сигурност бяха запазили мислите си за себе си.

Кийт Ландри се бе чувствал добре по време на войнишката си служба, една разбираема и почетна професия в окръг Спенсър, но по-късно, когато вече бе навлязъл в разузнаването, започна да си задава въпроси за професията си. Доста често изразяваше несъгласието си с националната политика, а в последно време, след като го бяха издигнали до положението да оказва помощ при формулирането на същата тази политика, проумя, че правителството работи за себе си, като в същото време си и пречи. Той обаче беше наясно с тази тайна още много преди да го поканят в светая светих на Белия дом като член на Съвета за национална сигурност.

Застана до прозореца на главната спалня на втория етаж и се загледа в нощта. Прииждаше вятър, който подгони бързо облаците по звездното небе. Луната бе изгряла и хвърляше синкаво сияние върху узрелите ниви с царевица. Кийт си припомни нивите от времето на детството си, когато една засуха бе последвана от поройни дъждове и пшеницата — онази година бяха засели основно пшеница — бе станала годна за жътва едва в края на юли. Ярката лятна луна бе съвпаднала с предсказание за още дъжд и фермерите и семействата им бяха жънали, докато луната залезе — в три сутринта. Следващият ден беше неделя, половината деца отсъстваха от неделното училище, а онези, които все пак бяха успели да станат и да дойдат, спяха на чиновете. Кийт ясно си спомняше това общо усещане, това задружно усилие да съберат реколтата от земята, и изпита съжаление към всички онези градски и околоградски хлапета, които си нямаха и представа за връзката между полята с жито и хамбургерите, между царевицата и корнфлейкса.

В действителност, помисли си Кийт, колкото повече нацията се отдалечаваше от аграрните си корени, от корените на дребните градчета, толкова по-малко тя разбираше циклите на природата, връзката между земята и хората, закона за причината и следствието, и накрая, толкова по-малко хората разбираха и себе си.