Джеймс Грейди: Последните дни на Кондора

Все пак никой от спътниците му не приличаше на преследвач — просто си крачеха към ресторантите на Пенсилвания Авеню точно отвъд трите подобни на замъци служебни сгради на Долната камара. Неочаквано си припомни как в шести клас ходеше на училище заедно с другите деца. Помнеше мириса на велосипедите.

„Всички сме деца, яхнали велосипеди — помисли си. — Птиче ято.“

Запита се дали групата непознати под чадърите ще усетят промяната във вселената, фуууу, и ще променят посоката. Не, не се налагаше да хукне да ги догони, макар да помнеше колко приятно му беше да тича на дълги разстояния, преди коленете, гърбът и раздробеното му от куршума ляво рамо да се сдушат против него.

Навремето той мина през Вашингтон точно когато силите, управляващи тази ощастливена с водородна бомба страна, се дърляха относно фелациото в Белия дом. Когато излизаше на джогинг по време на онази командировка, болежките му внушаваха край с бягането за удоволствие или за здраве. И той го прие.

Ала точно както помнеше всяко фелацио, помнеше и как, ако тичаш бързо и край теб има дете, шансовете ти са по-големи, защото за бейрутските снайперисти е по-важно да ранят невръстно хлапе, само и само да изкушат някой да го спаси. Бягай, ще стигнеш до онзи вход само ако той се намираше там вместо на кръстовището на Трета улица в Югоизточен Вашингтон и Индипендънс Авеню, където се намира тази вечер, а ти нямаш велосипед, няма и врата, в която да се шмугнеш, няма и вонлив черен пушек от горящи автомобилни гуми по уличните барикади.

Съсредоточи се. Намираме се тук. Сега. Във Вашингтон. Хладна дъждовна вечер.

Трябва да се вкопчиш в тази мисъл.

Можеш да го направиш.

Разбира се.

Изпратили са ти екип под прикритие.

Ако не друго, прояви някаква гордост. Накарай ги да се потрудят. Каквато и да е целта им.

Трета улица в Югоизточен Вашингтон е еднопосочна пресечка на оживеното Пенсилвания Авеню и подминава Индипендънс Авеню, което извежда от Вашингтон като илюзорно бягство. От двете страни на Трета улица са паркирани автомобили: и от страната на сградата „Адамс“, и отсреща, пред къщите, много от които са седалища на политическите щабове на конгресмени, чиито приемни са през две преки, само четири минути пеша отнема от официалната им служба до частния имот, откъдето да провеждат законни телефонни разговори и продажно да събират пари за изборите. Всеки автомобил…

Например бялата кола на екип под прикритие.

…всеки автомобил, паркиран срещу сградата „Адамс“ на Ей Стрийт, на една пресечка от Индипендънс Авеню, нямаше друг избор, освен да направи десен завой — единствената законна възможност. След като бяха паркирали тук, не можеха да напуснат наблюдателния си пункт, да завият и да се отправят по Трета улица срещу движението — по маршрута, по който той винаги се прибираше у дома, така че…

Така че екипът под прикритие знаеше евентуалния му път към дома. Такива бяха значи: осведомени, инструктирани. Знаеха, че той не би минал покрай тях — не можеше да мине, да стъпи на тротоара на Ей Стрийт толкова близо до мястото. Узнаеха ли, че е излязъл и е поел пеша към Индипендънс Авеню, бялата кола щеше да завие надясно в еднопосочното движение, сякаш не следят него.

Сетне щяха да обиколят квартала. Предвид часа пик и дъждовното време сигурно щяха да бъдат на кръстовището на Пенсилвания Авеню и Трета улица в Югоизточен Вашингтон точно навреме, за да видят дали той е завил към главната улица с барове и ресторанти на Пенсилвания, или е продължил по обичания си маршрут по Индипендънс. Най-вероятно щеше да тръгне в посоката на колите, напускащи града, за да даде възможност на белия автомобил да се движи бавно зад него и да поспира за непрекъснато наблюдение през предното стъкло. Щяха да го следят по целия път до къщи.

Той не се озърташе назад, да не би да са изпратили някого да го следва и пеша.

Вместо това оглеждаше ярко осветените ресторанти, кафенета и барове, обслужващи както служители на Конгреса, които можеха да си позволят бутилка бира, така и лобисти, които лееха шампанско. Изви глава към огромния пътен знак, осветен с жълтеникави крушки и поставен след 11 септември, чиято безапелационна стрелка насочваше всички камиони да се отклонят от Пенсилвания Авеню между служебните сгради на Долната камара и прочутата сграда на Конгреса на Капитолия.

Забеляза ченгето от Конгреса да стои под дъжда встрани от полицейска кола, паркирана до примигващия знак за отклонението. Нямаше значение дали превозното средство, пренебрегнало предупреждението за отклонение, е товарен камион, пълен с продукти от мъртви дървета и управляван от някой изпаднал глупак, или е камионетка под наем на някой терорист самоубиец, натъпкан с изкуствени торове в достатъчно опасна смес, че да срине два квартала — ченгето знаеше, че е длъжно да рискува и да заеме позиция в смъртоносната зона, откъдето да се опита да простреля гумите на камионетката, преди тя да вдигне във въздуха сърцето на американското управление.