Джеймс Грейди - Последните дни на Кондора

Хората на X, които дебнеха в тази къща, бяха от друг град. Бяха домъкнати от забвението.

Пострадалият служител на X впери поглед към жената зад смъртоносно прицеленото в него оръжие.

— Ами… здрасти — каза.

— Здрасти — отговори Фей.

Черното дуло на пистолета сочеше право към мъжа, който седеше облегнат на бялата стена. И който й каза:

— Твой ред е.

Фей не видя как глокът й просветна, нито го чу да гърми, когато простреля мъжа в главата.

И после: Ето го, повече никого няма да застреля с кървавите си три очи.

Тя претърси набързо кухнята, където единствените документи бяха предупрежденията за изгонване, които той и екипът му бяха откъснали от входната врата, когато се бяха настанили в къщата незаконно.

Слезе по стълбите към мазето.

Кондора седеше на пода в мазето до една подпорна греда към тавана. Преди време другото помещение в мазето е било кабинет с кабели за компютри и телевизор с голям екран, но сега застланата с килим стая беше празна, както и банята в съседство. Отпред, където седеше Кондора, беше празно, поставените от обитателя на дома плочки бяха покрити само с прозрачен найлон. А върху него седеше Кондора.

С Мърл.

Тя беше гола. Приведена, с опрян на подпорната греда гръб, с отпуснати отстрани на тялото ръце и увити с бяло тиксо китки. Кондора я освободи от гредата. Страните й бяха зачервени заради отлепеното тиксо, с което е била запушена устата й. Прошарената руса коса висеше сплъстена върху приведените й голи рамене, Фей подуши, че Мърл седи в локва от собствените си екскременти. Кондора шепнеше нещо на Мърл, докато младата жена следваше пистолета си надолу по стълбите към мазето, но когато стигна при тях, той млъкна. Очите на Мърл бяха отворени, но каквото и да виждаше тя, то не беше тук.

— Упоили ли са я, или… — Фей не намери повече думи.

— Няма значение — прошепна внезапно състарилият се мъж. — Нея я няма.

Фей го чу как сподави въздишка, а може би ридание.

— Може би в Мейн — каза й той. — В болницата. Може би там ще се върне.

И после…

О, после!

…той нежно, толкова нежно притисна устни към челото й.

Качи се обратно по стълбите, а пистолетът му висеше отпуснат и безсилен в ръката.

Намериха телефона на Мърл върху кухненския плот.

Фей така и не разбра какво я накара да отвори вратата на хладилника.

Но го стори.

Единственото, което намери в хладната вътрешност на хладилника, я очакваше на горния рафт: прозрачен буркан, в който в подобна на лимонада течност плуваха две очи.

Усети как Кондора се приближи и застана зад нея.

— Партньора ти — каза той. — Взели са ги, за да натопят мен, след като са го разпнали.

— Кои са тези хора? — прошепна Фей.

Той се пресегна покрай нея и затвори вратата на хладилника.

— Те са като нас. — А когато тя го погледна, добави: — Но да се надяваме, че ние сме по-добри и по-големи късметлии.

— Не съм искала да ставам такава — каза Фей.

— Нито пък аз. Обаче станахме.

— Трябва да решим — изрече Фей.

Кондора коленичи до трупа на самоубиеца и подуши свитото тяло като…, " Като върколак — помисли си Фей. — Или като лешояд…“

— Мирише на бензин.

Забеляза издутината в предния джоб на мъжа и извади оттам айфон.

— Това нещо има джипиес, нали? — попита той по-младата жена.

Тя му показа как да влезе в джипиеса и в архива му. Самата тя отиде в спалнята, при другия им враг, убит при бойни действия, и взе мобилния телефон до леглото му, без да поглежда към него, към онова, което беше сторила, не. Така ти се полага, заслужено си мъртъв, и Крис е мъртъв.

Фей се върна в дневната тъкмо когато Кондора се запъти към входната врата с ключовете за кола, които беше взел от плота, в едната си ръка и с айфона на мъжа в другата.

Дали пистолетът му е под черното кожено яке ?

Сирена — приближава се.

Съседите.

Все пак не е съвсем обикновена събота в предградията.

— Чакай! — спря Фей Кондора, когато той се показа навън, догони го.

Той застана на предната веранда от червен бетон. Насочи дистанционното на ключовете към паркираните автомобили, освен към откраднатата кола, която беше огледал предната нощ, после беше купил нужните инструменти от дрогерията и заедно с Фей беше проникнал в колата на зазоряване на три спокойни пресечки от хотела. Кондора натисна копчето „намери“.

Присветнаха фаровете на нов модел японски автомобил, произведен в Тенеси, за да бъде политически приемлива за американците, Фей чу как шофьорската врата щракна и се отключи.