Клайв Касслер - Преследването

— Лонгабау не беше ли Сънданс Кид? — попита Дензлър.

Бел кимна.

— Получи прякора, когато се опита да открадне кон в Сънданс, Уайоминг. Хванаха го и изкара осемнайсет месеца в затвора.

— Разбира се, не сте очаквали да ги заловите без бой.

— Смятам, че е разумно да кажем, че щяха да окажат съпротива — отвърна Бел, без да обясни как е щял сам да залови бившите членове на спечелилата си скандална слава банда „Дивата тайфа“.

Ван Дорн се отпусна в стола си, без да коментира и хвърли самодоволен поглед на полковника.

— Защо не седнете с нас, господин Бел, и не се включите в малката ни игра?

Бел погледна озадачен масата, а след това Дензлър.

— Май нямате чипове.

— Просто една малка приятелска игра — обясни Ван Дорн. Размеси тестето карти и раздаде три ръце. — Дотук дължа на полковника осем хиляди долара.

Бел седна. Озадаченият поглед се замени с разбиращ. Играта беше преструвка. Шефът му и полковникът седяха в ъгъла встрани от другите комарджии и играеха уж на сериозно. Остави шапката в скута си, вдигна картите си и се престори на дълбоко замислен.

— Запознат ли сте с поредицата банкови обири и убийства, станали из западните щати в последните две години? — попита Дензлър.

— Само от приказки — отвърна Бел. — Господин Ван Дорн ме беше натоварил с други случаи.

— Какво знаете всъщност за тези престъпления?

— Само това, че крадецът убива всеки в банката в хода на действието, измъква се като дух и не оставя след себе си никаква улика, която би могла да го издаде.

— Нещо друго? — настоя Дензлър.

— Който и да е той, явно е много, много добър — отвърна Бел. — Няма никакви пробиви в разследването. — Замълча и погледна Ван Дорн. — За това ли бях повикан тук?

Ван Дорн кимна.

— Искам да се заемеш със случая като главен следовател.

Бел хвърли една карта, взе подадената му от Дензлър и я пъхна във ветрилото, което държеше в лявата си ръка.

— Левак ли сте, господин Бел? — попита от любопитство Дензлър.

— Не. Всъщност работя с дясната ръка.

Ван Дорн се изсмя тихо.

— Айзък може да извади деринджъра, който крие в шапката си, да запъне ударника и да натисне спусъка, преди да сте успели да мигнете.

Уважението на Дензлър към Бел нарастваше в хода на разговора. Разтвори леко палтото си и показа един колт калибър 38 без ударник, автоматичен, модел 1903 г.

— Ще приема на вяра твърдението на Джоу, но би било интересно да го подложим на пров… — Не успя да довърши изречението си, зяпнал в двуцевния малък пистолет.

— Възрастта е забавила реакцията ти, Хенри — подхвърли Ван Дорн. — Или се разсейваш.

— Много е бърз, трябва да призная — рече Дензлър, видимо впечатлен.

— От кой офис ще работя? — обърна се Бел към Ван Дорн, докато прибираше пистолета в малкия джоб в дъното на шапката си.

— Престъпленията са били извършвани от Плейсървил, Калифорния, на запад, до Терлингуа, Тексас, на изток — отвърна Ван Дорн. — И от Кисби, Аризона, на юг, до Боузман, Монтана, на север. Мисля, че ще е най-добре да оперираш в центъра.

— Значи Денвър.

Ван Дорн кимна.

— Както знаеш, там имаме офис с шест опитни агенти.

— Работих с тях преди три години — напомни Бел. — Къртис и Ървайн са добри.

— Да, бях забравил призна Ван Дорн. Бих добавил, полковник, че Айзък бе отговорен за залавянето на Джак Кечъм, когото след това обесиха за две убийства, извършени при влаков обир. — Замълча, бръкна под масата и извади идентична чанта като донесената от Бел в игралния салон, а Айзък подаде на Ван Дорн своята празна. Вътре ще намериш докладите по всички престъпления. Всяка диря до този момент води до затънена улица.

— Кога започвам?

— На следващата спирка, която е Кларксвил, ще слезеш и ще хванеш първия влак до Индипендънс. Оттам ще ти се даде билет за Юнион Пасифик експрес до Денвър. Можеш да разгледаш и проучиш малкото податки и улики, които сме събрали. Щом пристигнеш, поемаш залавянето на тая отвратителна измет. — Гняв и безсилие замъглиха кафявите очи на Ван Дорн. Извинявай, не ти оставих възможност да си стегнеш багажа в Чикаго, но исках да започнеш колкото се може по-скоро.

— Не се притеснявайте, сър — отвърна с лека усмивка Бел. — За щастие, взех си два костюма за престоя.

Ван Дорн вдигна вежди.

— Знаел си?

— Да кажем, че направих вещо предположение.

— Дръжте ни в течение за издирването — намеси се Дензлър. — Ако ви потрябва помощ от правителството, ще направя всичко по силите си.

— Благодаря, сър — отвърна признателно Бел. — Ще се свържа веднага, щом изясня ситуацията.