Клайв Касслер - Преследването

Банката имаше двама касиери, които стояха в гишетата си зад тезгяха. Единствените други служители, освен пазача бяха Кардоса и секретарката му. Ръскин огледа внимателно голямата стоманена врата към хранилището, която се отваряше към фоайето, за да впечатли клиентите и да им внуши, че спестяванията им са в стабилни, грижливи ръце.

Приближи се до секретарката.

— Здравейте. Казвам се Илая Ръскин. Имам уговорена среща за два и половина с господин Кардоса.

Възрастната, петдесет и няколко годишна жена с прошарена коса, се усмихна и мълчаливо се изправи. Отиде до една врата с изписано в горната част на матовото стъкло АЛБЪРТ КАРДОСА, УПРАВИТЕЛ, почука и надникна вътре.

— Господин Илая Ръскин, за среща с вас.

Кардоса стана бързо и заобиколи бюрото си. Стисна протегнатата ръка на Ръскин и я разтърси енергично.

— За мен е удоволствие, сър. Очаквах пристигането ви с нетърпение. Не всеки ден посрещаме представител на нюйоркска банка, който да прави толкова сериозен депозит при нас.

Ръскин вдигна куфара на бюрото на Кардоса, отключи закопчалките и отвори капака.

— Заповядайте. Половин милион долара в кеш за депозит до момента, в който решим да ги изтеглим.

Кардоса зяпна благоговейно в спретнато подредените пачки от петдесетдоларови банкноти, гарантиращи златно покритие на приносителя, все едно че бяха паспорт към обетованата земя на банкер. После вдигна очи с нарастващо изумление.

— Не разбирам. Защо не носите банков чек вместо петстотин хиляди долара във валута?

— Директорите на банка „Хъдсън ривър“ в Ню Йорк предпочитат да боравят в брой. Както знаете от кореспонденцията ни, ще открием клонове на банката из Запада в градове, които според нас имат потенциал за растеж. Смятаме за целесъобразно да разполагаме с валута, когато отворим врати.

Кардоса го погледна мрачно.

— Надявам се, че директорите ви не възнамеряват да отварят конкурентна банка в Солт Лейк сити.

Ръскин се усмихна широко и поклати глава.

— Финикс, Аризона и Рино, Невада, са първите, в които „Хъдсън ривър“ ще отвори банкови клонове в Запада.

Кардоса въздъхна облекчено.

— Финикс и Рино определено процъфтяват.

— Имали ли сте банков обир в Солт Лейк? — попита Ръскин небрежно, докато гледаше към хранилището.

Кардоса го погледна озадачено.

— Не и в този град. Гражданите не биха го допуснали. Солт Лейк е един от градовете в тази страна с най-малко престъпления. Последователите на „Светите на Страшния съд“ са почтени и религиозни хора. Повярвайте ми, господин Ръскин, никой бандит не би дръзнал да опита да ограби тази банка. Парите ви ще бъдат абсолютно и сто процента съхранени, след като бъдат заключени в хранилището ни.

— Четох за някакъв тип, наречен „Бандита касапин“, който извършва грабежи и убийства из западните щати.

— Не се притеснявайте. Удря само в малки миньорски градчета и краде заплати. Няма да е толкова глупав, че да опита банков грабеж в град с големината на Солт Лейк. Не би могъл да напусне границите на града преди полицията да го застреля.

Ръскин посочи с глава към хранилището.

— Много впечатляващ сейф.

— Най-доброто хранилище на запад от Мисисипи, построено специално за нас във Филаделфия — заяви с гордост Кардоса. — Цял военен полк, въоръжен с топове, не би могъл да проникне вътре.

— Виждам, че е отворено в работните часове?

— И защо не? На клиентите ни им е приятно да виждат колко добре се съхраняват депозитите им. И както споменах, никоя банка не е била ограбвана в Солт Лейк сити.

— Кои са най-мудните часове на деня?

Кардоса беше озадачен.

— Най-мудните часове на деня?

— Кога имате най-малко клиентски трансакции?

— Между един и половина и два часа е най-малко натоварено. Повечето ни клиенти са се върнали в офисите си след обедната почивка. А тъй като затваряме в три, много клиенти идват тогава за последни трансакции. Защо питате?

— Просто бях любопитен как е трафикът при вас в сравнение с банката ни в Ню Йорк. Май е почти същото. — Ръскин потупа куфара. — Ще оставя парите в него и ще го прибера утре.

— Скоро затваряме, но ще наредя на главния ни чиновник да ги преброи още сутринта.

Кардоса отвори чекмедже на бюрото си, извади подвързана в кожа книга и подписа депозитна разписка за половин милион долара. Връчи я на Ръскин, а той я прибра в голям портфейл, който носеше във вътрешния джоб на палтото си.

— Може ли да ви помоля за една услуга? — попита Ръскин.