Клайв Касслер - Състезанието

Бел затаи дъх. Можеше само да се моли, че е разсеял Челере достатъчно, за да не задейства бомбата. В противен случай самолетът щеше да се взриви, когато се удари в земята. След две секунди, продължили сякаш цяла вечност, самолетът падна, но не се взриви. Пострадаха само изобретателят — убиец и жълтият ролс-ройс на Уайтуей, върху който се сгромоляса монопланът.

Айзък направи кръг около сградата на „Инкуайърър“ и двамата с Мариан си помахаха радостно.

След това мина покрай Ноб Хил и прекоси града към моста Голдън гейт.

Далеч зад себе си видя червена точка в небето. Джо Мъд наближаваше Оукланд. Бел се ухили широко. Мъд и издръжливият му малък биплан трактор бяха само на петнадесет километра от победата. Изражението на лицето на Уайтуей щеше да е безценно.

Напред, зеленото петно на върха на полуострова, който делеше залива на Сан Франциско от Тихия океан, маркираше Президиото. Земята на армейското укрепление като че ли се движеше като вълна. Това беше илюзия, осъзна Бел, когато се приближи. Парадният площад, улиците и покривите на казармените постройки бяха претъпкани с хора.

Единственото място, където имаше място за кацане беше наклоненият параден площад пред улица „Монтгомъри“. Там една рота войници едва удържаше тълпата.

Бел зави срещу соления вятър от Тихия океан, натисна прекъсвача на двигателя, за да го забави и се приземи на тясната ивица земя. Ревът на тълпата удави шума от двигателя. Бел огледа хората наоколо и откри няколко познати лица. Ето там беше Арчи Абът, стоеше на двата си крака, блед, но с усмивка. Лилиан бе хванала едната му ръка и го крепеше. За миг Бел не позна високата, стилна брюнетка до тях, но после видя, че тя се усмихва на машината, а не на него — това беше Даниела Ди Векио. До нея, доста по-малко стилен, но не по-малко радостен, стоеше Анди Моузър. Вероятно жп властите бяха освободили релсите, за да може влака на „Ван Дорн“ да стигне навреме до Сан Франциско.

Когато Бел скочи от „Орела“, Уейнър от Счетоводството се добра до него, следван от мнозината помощници, с които се беше сдобил по време на състезанието.

— Поздравления, господин Бел!

— Какво?

— Спечелихте!

— Какво съм спечелил?

— Въздушното състезание над страната, от Атлантика до Тихия океан. Купата „Уайтуей“ е ваша.

— За какво, по дяволите, говориш, Уейнър?

Счетоводителят обясни, че докато е защитавал Джозефина, Айзък Бел е преминал цяла Америка с моноплана си и се е приземил пръв с най-добро време.

— Но аз не участвах. Как бих могъл да спечеля?

— Аз съм сертифициран счетоводител, сър. С хората ми записвахме всяко време на всеки участник, до последната минута. Вие спечелихте. Съвсем честно и почтено.

— Но аз не съм се записал. Нямам дори разрешително за летене.

Уейнър, разбра скоро Бел, се беше възползвал от времената му в състезанието, усвоявайки и популяризирането, освен счетоводството.

— Сигурен съм — отвърна той със свойско намигане, — че господин Уайтуей ще пропусне някои дребни технически детайли, когато прецени колко вестника ще продаде победителят, не само внушителен детектив, но и сгоден за красива, руса режисьорка. Публиката ви очаква.

Уейнър посочи тълпата фотографи и кореспонденти, готови да се нахвърлят на победителя.

— Не се тревожете за подробностите, господин Бел, ще ви направим най-известния мъж в Америка.

В един ъгъл, встрани от оживлението, Бел видя превързания Уолт Хетфийлд, който тихо празнуваше заедно с Джеймс Дашууд. Подаваха си едно шише и пушеха пури. Даш кашляше. Тексасецът го плесна по гърба. Даш отвърна, като извади от ръкава си новия си „Деринджър“ и когато двамата мъже се засмяха, Бел осъзна, че ако приеме купата „Уайтуей“, най-известният мъж в Америка никога повече няма да може да работи като детектив.

Мариан Морган пристигна с такси, подканяйки нервно операторите си да разположат триножниците. Усмихна се триумфално на Бел и го посочи на операторите с обичайното наставление да не го вкарват в кадър.

След нея пристигна и Престън Уайтуей в една камионетка за разнасяне на вестници, карана от шофьора на унищожения ролс-ройс.

— Кой спечели? — извика гръмогласно той.

Уейнър от Счетоводството се обърна и изгледа очаквателно Бел.

— Гледаш към него — каза детективът.

— Кой?

Айзък Бел погледна за последно възторжената тълпа.

След това бавно се обърна и посочи небето. Революционно червеният биплан на Джо Мъд се подаде над хълма, подкрепян от океанския вятър и се приземи елегантно на тревата.