Клайв Касслер - Състезанието

Отпред беше сградата на „Инкуайърър“, по-висока от всички други около нея, с жълт банер на върха си. Бел настрои елеватора си, издигна се леко и намери машината на Челере в мерника на пушката си. Точно когато се готвеше да натисне спусъка, нещо блесна на откритата тераса на кабинета на Уайтуей. Бел веднага погледна през бинокъла.

Точно пред натоварения с динамит самолет на Челере, в десетката на предвидената му цел, оператори въртяха камери. Направляваше ги висока руса жена с бяла шемизета и вдигната коса, за да проверява какво виждат през обективите си. Мариан беше избрала да завърши филма си драматично, от покрива, който летците трябваше да обиколят, преди да се приземят на Президио.

Бел свали рязко дясното си крило, за да настрои мерника си така, че да няма риск да уцели някой от хората на терасата. Челере летеше право към сградата. Бе на по-малко от тридесет метра над Бел и бързо наближаваше, когато детективът го видя да посяга към въжето.

Бел още не можеше да стреля по Челере без риск за Мариан.

Ала ако не стреля, Челере щеше да пусне бомбата.

Бел направи остър ляв завой. Крилете проскърцаха, а укрепващите жици простенаха. Двигателят изрева и витлото захапа сменящите се въздушни течения. Самолетът се издигна встрани от курса на Челере. Бел вече можеше да стреля. Но разстоянието между тях се увеличаваше много бързо. Бел имаше секунда за изстрела си. Стреля.

Челере наведе глава стреснато и се огледа, като накрая с изумени очи фиксира „Орела“ на Бел.

Италианецът сграбчи въжето — ала закъсня. Самолетът му беше подминал сградата на Уайтуей. Свали едното крило, за да завие и да опита отново.

— Не на мене тия! — промърмори Айзък Бел.

Хората от терасата вече бяха в безопасност от изстрелите му, затова Бел стреля още веднъж. Този път почти уцели — Челере пак скри рязко глава и опита да завие встрани и нагоре, по-далеч от Бел. Бел го последва. Разбра, че номерът е да стои зад него и от посоката, към която Челере се опитваше да завие, за да го отдалечи още повече от целта му.

Челере се изкачваше и Бел го следваше. Челере се снишаваше и Бел отново го следваше, толкова плътно, че виждаше лицето на италианеца, сякаш се готвеха за боксов мач. Челере се наведе и взе нещо от кабината. Вдигна пушка с къса и дебела цев — рязана пушка лупа. Сачмите изпищяха и преминаха през укрепващите жици на „Орела“.

— Имаш зъби, а? Аз също!

Бел също стреля.

Ръката на Челере се отдръпна от кормилната ръчка, сякаш инструментът беше нажежен. Бел стреля отново.

Челере дръпна алетоните и руля и машината се издигна към залива на Сан Франциско. Бел го последва, обмисляйки как да го притисне над водата. Челере обаче зави обратно към сградата на „Инкуайър“. Бел също направи рязък завой. „Орелът“ направи точно каквото детективът искаше от него и той осъзна, че след шест хиляди мили над континента вече започва да схваща как се лети.

Бел се намести успоредно до Челере, насочи пушката си към него и пусна кормилната ръчка, за да покаже на италианеца да се сниши и да кацне, ако не иска Бел да го застреля. Вместо това другият мъж пак вдигна лупата и стреля от упор. Всички сачми пропуснаха, освен една, която уцели затвора на ремингтъна и го блокира.

Айзък извади браунинга си и стреля с него.

Ответният рев на лупата му подсказа, че Челере не е впечатлен. Сега италианецът започна да се възползва от по-тежкото си оръжие, умело презареждайки и стреляйки отново. Единствено късия обсег на пушката спасяваше Бел. Челере се готвеше отново да пусне бомбата. Посегна към жицата, която щеше да затвори първия електрически прекъсвач.

Детективът промени курса на „Орела“, така че да се блъсне в моноплана на Челере. По лицето на изобретателя се изписа паника. Почти докосвайки жълтия моноплан, Бел зави в последната секунда и застана право пред Челере. Очите му се сблъскаха с двойната цев на лупата на италианеца.

Марко Челере нямаше как да пропусне и с усмивка натисна двата спусъка.

Бел видя как цевите бълват огън и разбра, че е спечелил. Перките на Челере блокираха изстрела му. Оловото пръсна двуметровото дърво на парчета. Монопланът се олюля. Челере опита да планира безмоторно, пикирайки встрани и набирайки скорост. Теглото на динамита обаче беше твърде голямо за безсилната машина. Вместо да завие, самолетът започна да се върти. Едно от крилата се удари в покрива на сградата на Уайтуей и се счупи.

Изгубил всякаква инерция, монопланът се устреми към улица „Маркет“.