Клайв Касслер - Състезанието

— Мисля, че му закачих крака, докато падах. Няма да се изненадам, ако понакуцва.

— Добра работа — похвали ги Бел.

Юстъс Уийд реши, че щом така и така трябва да стори това ужасно нещо на Айзък Бел, може поне да го направи както трябва, за да не се случи нищо лошо на Дейзи заради някоя негова грешка. Щеше да е най-лошо да го хванат и отгоре на всичко да наранят Дейзи.

За да се успокои, си представи, че е обратно в Тюсон и играе билярд за пари със селяците в селския им бар. Едно знаеше със сигурност: ако искаш да спечелиш на билярд, трябва да си вярваш. В края на играта, печелеше този, който успееше да запази самообладание.

Младежът прибра медната тръба до китката на лявата си ръка и я държеше скрита, със същата ръка докато наливаше прецедената смес от бензин и рициново масло в резервоара на „Американския орел“, точно под носа на Айзък Бел. Така нямаше да изглежда подозрително, както ако я извади от джоба. Анди дойде да докладва, че машината е готова. Бел се обърна, за да поговори с него. Юстъс посегна към капачката на тубата с бензин, за да я затегне с дясната си ръка.

Бел каза:

— Анди, нека проверим отново контролната ръчка.

Юстъс постави лявата си ръка над отворения резервоар.

Палецът и показалецът на Айзък Бел стиснаха китката на младежа като стоманено менгеме.

— Юстъс. Трябва да ми обясниш!

Юстъс Уийд отвори уста, но не успя да продума. Очите му се наляха със сълзи.

Бел го наблюдаваше строго и когато заговори, гласът му бе леденостуден:

— Ще ти кажа какво се е случило. Ти ще кимаш. Разбираш ли?

Юстъс трепереше.

— Разбираш ли? — повтори Бел.

Юстъс кимна.

Бел пусна китката му, като същевременно взе тръбата, разтръска я замислено и я хвърли на Моузър, който само я погледна и се намръщи:

— Когато бензинът стопи восъка, съдържанието изтича. Какво е? Вода?

Уийд прехапа устна и кимна.

Бел извади бележник от палтото си.

— Познаваш ли този тип?

Юстъс Уийд премигна. На листа беше нарисувано лице.

— Съдържател на бар в Чикаго. Не знам името му.

— А този?

— Работеше за първия. Заведе ме при него.

— А този?

— Той е другият, който ме заведе.

— А този мъж?

Бел му показа рисунка на мъж със сурово изражение, по-страшен от останалите. Приличаше на боксьор, който никога не е губил.

— Не. Никога не съм го виждал.

— Този е детектив от „Ван Дорн“, който през последните две седмици живее срещу апартамента на госпожица Дейзи Рамзи и майка й. Съквартирант е на друг тип, по-едър от него. Когато единият трябва да излезе, другият пази. Когато Дейзи отива на работа в телефонната централа, детектив на „Ван Дорн“ наблюдава тротоара, а друг — телефонната централа. Разбираш ли какво ти казвам, Юстъс?

— Дейзи е в безопасност?

— Дейзи е в безопасност. Сега ми кажи всичко. Бързо!

— Откъде знаете името й?

— Попитах те как се казва още в Топека. Ти ми каза и така потвърди това, което вече открихме в Чикаго. Градът е наш.

— Но… не можете да я наблюдавате завинаги.

— Няма и нужда. — Бел отново му показа рисунките. — Тези двамата ще се върнат в затвора „Джолиет“, за да доизлежат заслужените си двайсетгодишни присъди. Съдържателят ще прекрати настоящия си бизнес и ще отвори малка галантерия в Сиатъл, където ще се премести заради крехкото си здраве.

В един отдалечен къс скотовъдна земя между Лос Анджелис и Фрезно, западната част от маршрута „Садърн пасифик“, който летците трябваше да следват, се пресичаше с релсите на линията „Атчинсън, Топека & Санта Фе“. На същото място се пресичаха и местните по-къси железопътни линии, които обслужваха производителите на стафиди и животновъдите от долината Сан Хоакин. Това кръстовище от релси, стрелки и прелези беше толкова объркващо, че диспечерите и кондукторите го наричаха „змийския танц“. Организационният екип на състезанието беше маркирал верния път с голяма платнена стрелка.

Дейв Мейхю, телеграфистът на Хари Фрост, слезе от стълба и прочете превода от морзовата азбука.

— Джозефина води с много. Джо Мъд имал трудности да излети. Сега е заседнал в едно памуково поле в Типтън.

— Къде е спомагателният й влак? — попита Фрост.

— Движи се точно под нея?

— Къде е Айзък Бел?

— Диспечерът от Туларе чул двигателят му да насича, когато прелетели над него. Оттогава никой не го е виждал. Последният диспечер казва, че видял Джозефина сама.

— Къде е спомагателният влак на Бел?

— На страничен коловоз на север от Туларе — сигурно там е паднал.