Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Трябва да се заемем и с авиокомпаниите, Бет. Изпрати им снимката от охранителната камера и поискай да ти доставят албуми на техните пилоти, за да се опита госпожица Моншкур да го идентифицира. Съсредоточи се предимно върху международните превозвачи, особено върху „Бритиш Еъруейс“. Обади се на Том Лемб на Федеръл Плаза 26, ако решиш, че ни е нужна помощта на федералните. И се опитай да откриеш цветаря, който е продал онзи букет на нашия убиец.

— Oui, oui , шефе — кимна ми Бет и примигна шеговито.

Обърнах се към моя екип.

— Сега тук сме само полицаи, така че може би ще успеем да свършим нещо — казах им аз и продължих с разпределянето на конкретните задачи.

Не бях свикнал да ръководя екип и се чувствах странно, но колегите ми бяха решени да се справят. И действително се получаваше — хората правеха това, което исках от тях. Реших, че не е зле да изпробвам това и у дома.

Изпратих детективите от Деветнадесети участък отново да проверят всичко в магазина на Ралф Лорън и в „Клуб 21“, да обходят служителите със снимките в ръце, за да ги разпитат дали са го виждали, включително и тези, които не са били там в деня на убийството. Може би Учителя се е появявал там и преди, така че някой евентуално би могъл да направи връзка между лицето от фотографията и името му.

Но те се върнаха без никакви резултати. И в магазина, и в „Клуб 21“ било пълно с недоволни служители и ядосани клиенти. Но не открили някой, който да отговаря на описанието на стрелеца.

Междувременно проверих докъде са стигнали експертите по балистика в анализа на куршумите, които бяха убили полицай Тоня Грифит.

— Скоро ще приключим — увери ме шефът на експертите Тери Милър. — Анализът на куршумите от двадесет и втори калибър напредва, но още изследваме петте нареза. Доказано е, че е стреляно е лявата ръка. Маркировката им съвпада с тази на куршумите, с които е бил убит салонният управител на „Клуб 21“. Вече мога и насън да ги разпозная.

Това беше важно доказателство в наша полза. В мига, в който ще арестуваме този тип, ще бъдем готови да го предадем на съда, защото разполагаме с улика.

По време на паузите, когато нищо спешно не ме притискаше, аз препрочитах манифеста, който Кати Калвин ми беше дала. Наказанието за недостойните вече ще е само едно: смърт? Реших, че не му достигат граматически знания. Този тип се величаеше като учител, но всъщност приличаше на фанатик от ку-клукс-клан.

Какво точно го вбесяваше? Това, че някои имаха повече пари от него ли? Не, не беше това, реших аз. Той не избираше жертвите си случайно. Сигурно е имал някакви контакти с тях преди, за да е бил толкова разгневен. А и би трябвало да разполага със свои пари.

Прекарах доста време в анализ на цялостната картина. Той определено не правеше впечатление на психично неуравновесен тип, саможивец или ненормален. Не приличаше на по-известните серийни убийци: като сина на Сам (Дейвид Берковиц), стрелците в гимназията „Кълъмбайн“ или във Вирджинския технически университет. Усмихваше се и изглеждаше уверен, дори всъщност правеше впечатление на привлекателен мъж.

Загледах се в сянката си, която сега, в пет следобед, много се беше удължила.

Какво, по дяволите, бе замислил този тип?

Към шест следобед останах сам в кабинета пред наскоро инсталирания компютър. Всички детективи бяха навън по задачи. Чух почукване на вратата.

Дяволите да ме вземат, ако отвън не стоеше Кати Калвин, нервно кършеща ръце…

Така и се оказа.

— Изисква се доста следователско умение, за да ме откриеш чак тук — признах й аз. — Впечатлен съм.

— Стига, Майк. Дойдох, за да… Даже не се опитвам да се извинявам, защото знам, че няма да помогне.

Имаше право. Тъкмо се канех да й го кажа. Но наистина изглеждаше искрена. Забелязах също, че бе изоставила обичайната си бойна униформа на отракана успяла дама и сега носеше само светли летни дрехи. В тях изглеждаше по-смекчена, по-женствена — наистина доста хубава.

— Само защото не те вкарах в ареста, не означава, че всичко е приключило. Отделът ни ще се занимае с редакторите ти.

— Те си го заслужават. Не само че ги обвинявам, но и съзнавам колко лошо постъпих. Беше просто заради… — Влезе в стаята, като затвори вратата зад себе си. В топлия неподвижен въздух долових уханието на парфюма й. — Тази работа ме подлудява — промълви тя. — Конкуренцията е невероятна. Това ме превърна в чудовище. Направо се скапвам, като се замисля за това, което сторих.