Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Само между нас? — попитах я.

— Разбира се — кимна Кати и изключи диктофона си, щом се наведох към нея.

— Без коментар — прошепнах в ухото й.

Когато отново включи диктофона си на запис, изумрудените й очи вече не изглеждаха толкова игриви.

— Тогава да си поговорим за случилото се снощи в Харлем — внезапно превключи тя. — Според свидетелите, един полицейски снайперист е застрелял невъоръжен мъж. А ти си бил съвсем близо до жертвата. Какво видя?

Бях привикнал с агресивни репортери, но сега се питах къде бях дянал лютивия си спрей.

— Кати, много бих искал да се разтоваря от това преживяване, особено с теб — уверих я. — Но както виждаш, точно сега съм в разгара на друго разследване, така че ще те помоля да ме извиниш.

— А какво ще кажеш да си поговорим на обяд? Нали все пак трябва и да се храниш? Аз плащам. И без никакви диктофони.

Щракнах с пръсти, все едно че останах горчиво разочарован.

— Ама ти не знаеш ли? Вече имам резервация в „Клуб 21“.

— Много смешно — избъбри тя с кисела физиономия. После сви рамене. — О, добре. Едно момиче трябва да опита. Вероятно не е необходимо да ти казвам това — може да се главозамаеш, — но с удоволствие бих обядвала с теб. Ако обаче някой ден решиш да пуснеш обява за себе си, мога да ти предложа два-три съвета какво да напишеш: висок, добре сложен, с гъста кестенява коса, определено страхотен.

Изумих се, че тя мислеше така за мен. Може би само ме ласкаеше, за да се сдобие с повече информация, но изглеждаше искрена.

— Нямам подобни планове — признах. — Но все пак ти благодаря.

— А онова подмятане, че не приличаш на клиент на Ралф Лорън, беше удар под кръста. Ти наистина се обличаш много добре.

Инстинктивно оправих вратовръзката си. Господи, дали пък не ме сваляше? Или като пълен глупак си въобразявах? Самата Кати изглеждаше дяволски добре, пък и с дрехите, с които беше сега — къса прилепнала черна пола и още по-прилепнала блуза, с високи кожени обувки, — действително изглеждаше адски секси. Само че трябваше да забравя поне за миг, че беше обиграна кучка…

„А дали беше чак такава кучка?“, — зачудих се. Или беше просто заклета професионалистка, която се опитваше да си върши работата, с дързък стил на флиртуване, а аз — безнадеждно вкиснато старо копеле, което възприема всичко погрешно?

Отдръпнах се назад, смутен като гимназист. Тя ме наблюдаваше с ръце на кръста, с леко наклонена настрани глава, сякаш ме бе предизвикала на дуел и сега чакаше отговора ми.

— Дано и ти не се главозамаеш, Кати — казах й на раздяла, — но и аз с удоволствие бих обядвал с теб.

Остатъкът от този следобед прекарах в „Клуб 21“, като по-голяма част от времето посветих на интервютата със свидетелите, които са били там при убийството на салонния управител Джо Милър. Като свърших, се отпуснах върху скамейката от червена кожа в задния бар и се прозях. Бяха доста хора.

Никой не бе видял самото убийство, но нямаше съмнение, че престъпникът се е появил като куриер на велосипед, влязъл бързо вътре и още по-бързо изчезнал. Намерили Милърс кървавото послание, затъкнато между обувките му. Всички бяха единодушни, че куриерът бил доста висок, от бялата раса, вероятно около трийсетгодишен.

Оттам нататък следваше сценарият с добрите и лошите новини. Всеки отделен свидетел от клиентите на клуба, с които разговарях — от най-високопоставените главни изпълнителни директори до помощниците на келнерите, почистващи масите, — потвърждаваше, че убиецът бил облечен със светла риза, приличаща на униформа — а не с оранжева фланелка с надписа на „Метс“. Но носел и каска, както и слънчеви очила. Също както в магазина на Ралф Лорън, никой не можа да опише ясно лицето му, нито дори цвета на косата му. Което означаваше, че почти нямахме детайли за сравнение на убийците в различните покушения.

Освен този малък проблем, налице бе още една смущаваща загадка. Куршумите, с които беше убит салонният управител, се оказаха двадесет и втори калибър, съвсем различни от онези четиридесет и пети калибър, използвани при стрелбата срещу Кайл Девънс. Но и тук нямаше никакви пръстови отпечатъци по гилзите.

Така че оставаха още много възможности. Но въпреки противоречията, нарастващото ми безпокойство все повече ме навеждаше на мисълта, че двете убийства най-малкото са свързани. Възрастта и общите физически описания на двамата убийци бяха сходни. И двете престъпления бяха извършени на изискани места, посещавани само от най-богатите.