Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

Мери Катрин отново взе телефона и заговори:

— Извинете, сестро. Трябваше да се справя с един малък бунт. Какво мога да направя за вас?

Затвори очи, докато директорката накратко я осведоми, че Шона и Брайън — половината от онази част от семейство Бенет, която тази сутрин Мери Катрин бе успяла да изтика навън през външната врата — са се разболели. Сега се намирали в кабинета на медицинската сестра в училището, но трябвало незабавно да бъдат прибрани оттам.

Страхотно , въздъхна младата жена. Майк беше толкова ангажиран, че със сигурност бе невъзможно да отиде до училището, а тя самата не можеше да остави по-малките сами.

Увери сестра Шийла, че ще изпрати някого да вземе последните жертви на семейната епидемия максимално бързо или поне според човешките възможности, след което позвъни на дядото на Майк — Шеймъс. Този път съдбата се смили над нея. Той бе готов веднага да прибере децата.

Мери Катрин тъкмо приключи разговора с него, когато Рики, Трент, Фиона и Криси се втурнаха в кухнята, за да се оплакват в гръмогласен хор.

— Телевизорът спря!

— Както и моят компютър!

— Да, май… всичко спря.

— Трябва да е повреда в електрозахранването — сви рамене Мери Катрин. Нищо не може да се направи. — Зарови ръка в чекмеджето на шкафа и измъкна тесте карти. — Деца, някога играли ли сте блекджек?

След десет минути кухнята се превърна в зала за игра на карти. Трент раздаваше картите, а останалите не откъсваха очи от ръцете си. Нивото на шума в апартамента спадна до броенето на глас от по-малките хлапета и до някое и друго спречкване във връзка с правилата на играта. Мери Катрин се усмихна. Не одобряваше хазарта, но беше доволна да ги гледа как се забавляват без електроника. Провери дали са изключени техническите устройства за забавление, след което отново завинти предпазителите, за да може пералнята да довърши прането, а тя — супата. Децата бяха твърде погълнати от играта, за да й обърнат внимание.

Но преди това се погрижи за нещо доста важно. Соки продължаваше да мяучи жалостиво и се опитваше да изтърка покритата си с повръщано козина в краката й. Като внимаваше да не се изцапа още, тя улови котката зад врата и я вдигна.

— После ще ми бъдеш благодарна — промърмори тя, като понесе бясно съпротивляващото се животно към умивалника в кухнята.

— Сигурно си полицай, защото не ми приличаш на клиент — подвикна ми млада жена, когато излизах от магазина на Ралф Лорън.

Дяволите да ме вземат, ако това не беше Кати Калвин — нахаканата полицейска репортерка от „Ню Йорк Таймс“, която винаги ми действаше като трън в задника.

Точно сега най-малкото, което желаех, беше да говоря с нея. Не ми стигаха всички проблеми, пред които бях изправен, ами и още ме беше яд на Калвин заради нежеланието й да ми помогне при обсадата на катедралата „Сейнт Патрик“.

Но надянах усмивка на лицето си и се приближих към полицейската барикада, зад която тя ме чакаше. Трябва да внимаваме с враговете, които не можем да убием, а измамата е изкуството на войната, припомних си. Бях благодарен на бога за класическото обучение, което получих в йезуитския колеж „Риджис“. Беше ми нужно всичко, научено от Макиавели и Сун Дзъ 2 2 Китайски стратег и пълководец (544–496 г. пр. Хр.), автор на прочутия трактат „Изкуството на войната“. — Б.пр. , за да оцелея от срещата с тази дама.

— Защо всеки път, като се срещнем, това се случва през полицейските прегради и отцепващата лента около местопрестъплението? — заговори ме тя със сияеща усмивка.

— Предполагам, че за да си добре със съседа, ти трябва висока ограда, Кати — осведомих я. — С радост бих си побъбрил с теб, но наистина съм зает.

— О, я стига, Майк. Какво ще кажеш поне за едно бързо изявление? — предложи ми тя, като включи на запис цифровия си диктофон. И се втренчи настоятелно в мен. За пръв път забелязах, че очите й са зелени — с удивително наситен цвят, при това игриви. И ухаеше добре. Какво ми каза току-що? О, да, искаше изявление.

Доколкото можах, се придържах към благоразумната линия на поведение да говоря съвсем сдържано и лаконично. Застрелян е един продавач, споделих с нея, и няма да съобщим името му, преди да бъде идентифициран от близките му.

— О, детектив Бенет, както винаги, е истински извор на информация. А какво ще кажеш за стрелбата в „Клуб 21“? Свързана ли е с това тук?

— На този етап не можем да кажем нищо сигурно.

— Какво означава това всъщност? Шефът ти Макгинис не ти позволява да се изявиш?