Джеймс Паттерсон - Кърваво наказание

— Току-що е бил застрелян салонният управител на „Клуб 21“!

Стомахът ми се сви. Познато неприятно усещане. След магазина на Ралф Лорън, сега и „Клуб 21“? Две убийства, и двете в най-изисканите места в града, при това само през един час? Започваше да става по-ужасно от миналата нощ.

— Има ли някакви хипотези? — попитах го.

— Може би Доналд Тръмп най-сетне е превъртял. Но може да си имаме работа с блуждаещ стрелец, макар да е възможно да са двама и да е чисто съвпадение. Просто така, за всеки случай, мобилизирахме Отряда за борба с тероризма. Това е по твоята специалност, нали? Тероризмът ли казах? Не, извинявай, май че бяха катастрофите.

Поклатих глава. Духът беше изскочил от бутилката и вече всички бяха наясно, че съм работил в антитерористичния, така ли? Много скоро цялата нюйоркска полиция щеше да узнае малката ми мръсна тайна: Майкъл Бенет навремето е бил фебереец .

— Не бих го нарекъл специалност — уточних.

— Не ми пука как ще го наречеш. Ти си експертът, специално избран от комисаря. Затова сега си размърдай задника, та да ме светнеш за всичко, става ли?

Ето защо Макгинис беше толкова вкиснат. Не съм бил първият вариант в списъка му, но комисар Дейли се е наложил.

— Да не си въобразяваш, че съм се натискал за това, шефе? — върнах му го.

Но той вече беше затворил.

Натиснах яко педала за газта на доджа и всичките струпани на съседната седалка спортни обувки и рекламни брошури се разпиляха по пода.

Зоната пред фасадата на луксозния магазин на Ралф Лорън на Медисън авеню приличаше на аукцион за продажба на полицейски автомобили. Имаше полицаи с мотоциклети, бронирани камиони от аварийния отряд и дузини полицейски автомобили в синьо и бяло.

И преди бях виждал местопрестъпления, но това надминаваше всичко. После се досетих, че това сигурно е част от новата тактика на антитерористичните звена към нюйоркската полиция, възприета след атентатите от 11 септември 2001 г., за която бях слушал, но не я бях виждал в действие. Още при първия признак за заплаха се изпращаха около двеста полицаи, за да отцепят района с многочисленото си присъствие и да шашнат всичко живо.

Може би Дейли имаше право, замислих се за миг. Всички тези светлини и ченгета, целият този хаос предизвика в мен такъв прилив на адреналин, че гръбнакът ми се скова. Това, което виждах, определено ми напомни за сцените с катастрофалните бедствия, с каквито някога се занимавах.

Наистина беше впечатляващо. Само с помощта на полицейската си значка си проправих път към момчетата от аварийния отряд на тротоара. Примигнах тревожно, като видях автоматите М-16, провесени от раменете им. Тази мода се въведе след 11 септември, но аз още не можех да свикна с тях. И вероятно никога нямаше да успея. Ако можехме само да се върнем в доброто старо време, когато единствено наркодилърите притежаваха оръжия за нападения.

Вътре в магазина на Ралф Лорън беше дяволски лъскаво, особено за такива като мен, които пазаруваха предимно от евтините вериги като „Олд Нейви“ и „Чилдрън Плейс“.

От най-горното стъпало на махагоновата стълба слезе да ме посрещне един мъж с червеникаворуса коса — Тери Лейвъри, много компетентен детектив от Деветнадесети участък. Зарадвах се, че още от самото начало попаднах на колега, когото познавах, с когото се разбирах.

— Какво мислиш за цялата тази армия там отвън, Майк? — заговори ме той. — Не бях виждал толкова много от сините автомобили на нюйоркската полиция след конгреса на демократите.

Щракнах с пръсти, все едно че току-що ми просветна нещо.

— Иде ми да се съблека гол и да се плъзна по този парапет. Хей, искам веднага да ти кажа, че не беше моя идеята да навлизам в твоя територия. Всъщност днес си бях взел почивен ден. Но комисарят настоя да се включа. Иска да се отърве от мен, за да не ме разпитват за снощното фиаско в Харлем.

— Разбира се — съгласи се Лейвъри и недоверчиво ме изгледа. — Следващия път, като се видиш с комисаря на обяд в ресторанта „При Илейн“ в Горен Ийст Сайд, го поздрави от мен.

С това приключи размяната на любезности и той отвори бележника си.

— Ето с какво разполагаме досега — започна. — Името на жертвата е Кайл Девънс. Четиридесет и шест годишен, гей, живее в Бруклин, работи тук от единайсет години. Има един свидетел на инцидента — друг служител от магазина. Успя да прошепне десетина думи, след което припадна, така че все още не разполагаме с описание на стрелеца. Според това, което успяхме да сглобим досега, той е пристигнал тук предобед, измъкнал полуавтоматичен пистолет, изпразнил цял пълнител в нашия човек, след което изчезнал.