Джеймс Паттерсон - Безизходица

— Здравей, Мери Бет. Казвам се Емили Паркър. Работя за ФБР. Не мога да ти опиша колко сме щастливи, че си добре. Но точно сега се нуждая от отговорите ти на няколко въпроса, за да проверим дали ще можем да заловим този, който те отвлече.

— Ако ще ми държите реч за изнасилванията и други подобни работи, по-добре не си губете времето. Той въобще не ме е докоснал.

— Добре. Това е чудесно… Но можеш ли да ми го опишеш? На каква възраст е? Как изглежда?

— Има вид на мъж, който наближава шейсетте… Широкоплещест, висок около метър и осемдесет. С прошарена коса. Дори може да се каже, че е доста красив. Напомня ми за един актьор — Денис Куейд, бащата от „След утрешния ден“, само че е по-блед и носи очила. Освен това е облечен със скъп костюм.

Емили записа всичко в бележника си. „Защо този тип не си е сложил маска, след като е възнамерявал да я пусне? — зачуди се тя. — Дали е било просто проява на небрежност? Или поредният му трик?“

— Той всъщност не е толкова лош — продължи Мери Бет. — Знам, че звучи странно, но е загрижен за това, което става около нас. Дори прекалено… Мисля, че изпитвам към него по-скоро съжаление, отколкото омраза…

Какво?

— Какво искаш да кажеш? — попита я Паркър.

— Той ми зададе няколко въпроса за ужасяващата посока, към която се е запътил светът. Мисля, че беше нещо като изпит. С всеки правилен отговор аз го правех все по-щастлив. Накрая дори плачеше. Заяви, че много се гордее с мен. Посъветва ме да науча всичко, което ще ни преподават в колежа „Бард“. Извини ми се, че ме е накарал да преживея тези ужасни неща, и ме изведе до ъгъла, където ме настани в едно такси. Дори плати на шофьора.

Паркър с усилие сдържаше озадачението си. Този тип наистина беше странен…

— Не успя ли да видиш номера на микробуса?

— Не — отвърна Мери Бет. — Запомних само, че беше в някакъв светъл цвят. Мисля, че беше жълт.

— Има ли още нещо отличително?

— Той си свива ръчно цигарите. Направи ми кръст от пепел на челото точно преди да ме пусне. Ето, вижте — рече тя и посегна да го изтрие.

Но Паркър я стисна силно за китката.

— Майк! Ела тук! — извика тя победоносно. — Мисля, че се сдобихме с отпечатък!

Нямахме време да чакаме пристигането на екипа криминалисти, за да снемат отпечатъците, затова Емили сама взе пробата.

Останах при Мери Бет, докато специален агент Паркър отиде до колата си и се върне с хирургически ръкавици и лента за отпечатъци на компанията ЗМ.

— Ще отнеме само секунда, скъпа — увери Емили момичето, внимателно залепвайки лентата на челото й. После само с едно леко и сръчно дръпване я отлепи с отпечатъка.

Едва сдържах радостния си вик, когато тя закрепи лентата върху картата за пръстови отпечатъци. Пробата беше взета много сполучливо. Понякога се случваше дори отпечатък от студена стъклена чаша да ни създаде затруднения, но този тук Емили го сне като истински професионалист. Имаше ли нещо, с което тази млада жена от ФБР да не можеше да се справи?

След това отново се върнахме до багажника на нейната кола и тя извади оттам голяма сива кутия — принтер от модела LiveScan 10 , който се доставяше в комплект с преносим скенер за пръстови отпечатъци. Свърза го към терминала за мобилни компютри, с каквито са оборудвани всички коли на ФБР. След сканирането за броени секунди отпечатъкът бе изпратен до Кларксбърг, Западна Вирджиния, където се съхраняваха данните на Ай Ей Еф Ай Ес 12 12 IAFIS (Integrated Automated Fingerprint Identification System) — най-голямата в света дактилоскопична база данни, поддържана от ФБР. — Б.пр. .

Ако отпечатъците на нашия човек бъдеха открити сред петдесетте милиона отпечатъка в Ай Ей Еф Ай Ес, щяхме да получим името му само след два часа. Засега това бе най-добрата ни следа. Едва сдържах вълнението си.

— Трябва да подадем тези данни и до лабораторията във Вашингтон, за да ги изследват чрез синхротрона за инфрачервена микроспектроскопия — додаде Емили, като пусна картата с пръстовите отпечатъци в найлоновия плик за веществени доказателства.

— Синхро… инфра… какво? — попитах.

— Това е нещо съвсем ново. Виждаш ли, всеки отпечатък съдържа незабележими следи от потта. Сега лабораторните техници могат да изследват потта и да открият някои от характерните химически вещества. Тези маркери ни подсказват дали заподозреният е използвал дрога и дори да откриват хормоните, чрез които може да се определи от кой пол е лицето. Ако не получим достатъчно сведения от пръстовите отпечатъци, трябва да се опитаме да се сдобием с колкото може повече друга информация. Нима искаш да ми кажеш, че никога не си чувал за този метод?