Джеймс Паттерсон - Безизходица

Хейстингс и адвокатът му тутакси изчезнаха в капитанската каюта за бързо съвещание. Карбоне се появи след пет минути сам.

— Господин Хейстингс ще плати парите и ще ги достави собственоръчно. Това не подлежи на обсъждане. Но е съгласен да му поставите скрит микрофон, за да можете да го проследите. За всичко останало следвайте инструкциите на похитителя. Никакво наблюдение от въздуха. Чухте ли ме, Бенет?

Знаех, че на някой етап от разследването ще се наложи да приложа уменията, които бях придобил като преговарящ за освобождаване на заложници. Но досега не бях очаквал да ми се наложи да ги упражнявам, за да преговарям с бащата на жертвата.

Бяхме принудени, макар и неохотно, да се съгласим. На Хейстингс ужасно му се искаше той сам да разиграе играта, особено с откупа. Но това не означаваше, че ще избягаме от отговорността си и няма да използваме възможностите си, за да върнем сина му жив и здрав.

С Емили бързо позвънихме, всеки в своята служба, за да разберем колко дълбоко сме нагазили в калта. Моята шефка, Каръл Флеминг, ме осведоми, че е чувала за адвоката Карбоне, дясната ръка на Гордън Хейстингс. Бил известен с това, че често защитавал мафиоти в съда.

Дали това се вписваше някак в цялата история? Не знаех. Но реално погледнато, не разполагахме с никакво време за проверки. Даден ни бе краен срок след по-малко от два часа и веднага трябваше да разпределим хората си.

Изправен пред бара, господин Хейстингс сега се наливаше с кафе, докато нашият техник му поставяше микрофона. Неговите служители бяха заети с трескавата проверка и подреждането на пачките. Едва сега проумях колко уместна бе инструкцията да се пренесат милионите в куфар на колелца, защото цялата пратка тежеше малко над четиридесет килограма.

— Този тип не може дори да си завърже връзките на обувките — отбеляза Емили. — Как тогава ще спаси сина си?

— Той не може — казах аз, — но ние можем.

Детективите Рамирес и Шулц трябваше да останат и да се върнат на борда на яхтата, докато двамата с Емили отпрашихме по магистралата „Уест Хайд“, след което прекосихме цялата Сто петдесет и пета улица. Уличното движение не беше претоварено, но ние отново включихме синята лампа и сирената, за да не си правим труда да спираме на всеки червен светофар.

Зад най-южната сграда от жилищния комплекс „Поло Граундс“ ни посрещна сержант Джак Блум от кварталната полиция в Четвърти район.

— Патрулираме тук с извадени пистолети — осведоми ме той, щом се изкачихме до покрива на сградата. — Често се случват побоища и изнасилвания. Помолихме жилищната управа да заключва вратите, извеждащи на покрива, но те ни отказаха заради изискванията за противопожарна безопасност. Дори и по двора долу да патрулираш, пак трябва очите ти да са на четири, да не би на някого да му хрумне да ти изпрати малко олово по въздушната поща.

От този покрив се откриваше невероятна гледка през река Харлем към стадиона на Янките. Блум ни обясни, че всичките тези сгради били построени върху терените на някогашния стадион за бейзбол „Поло Граундс“.

— Да се махаме оттук — предложи Емили. — Искаш да кажеш, че в миналото, когато „Джайънтс“ са спечелили купата, виковете са отеквали из целия квартал „Поло Граундс“?

Блум мрачно кимна.

— А сега единствените шумове, които отекват тук, са от изстрели по стълбищата при преразпределението на дрогата.

— Е, тогава това място е още една дяволска дупка, както при другите две отвличания — споделих с Емили. — Така че може в крайна сметка да се окаже, че е нашият човек.

Двайсет минути по-късно получихме съобщение по радиостанцията, че Гордън Хейстингс е пристигнал в квартала и чака с парите в лимузина, паркирана на пресечка на Сто петдесет и пета улица. Погледнах часовника си. Беше точно четири и половина. Петнайсет минути до срещата.

Всичко бе организирано и подготвено за действие. Макар да нямахме пряко въздушно наблюдение, полицейският хеликоптер чакаше заповед за излитане в Хайбридж Парк, малко по-назад от мястото, в посока към центъра. В готовност бе и екип от пристанищната полиция, в случай че нещо бъде хвърлено във водата.

В няколко апартамента от сградите около игрището бяха разположени в пълна готовност два екипа за спешно реагиране, както и контингент от екипа на ФБР за спасяване на заложници. Можех да слушам по радиостанцията как те взаимно си проверяваха работните радиочестоти.

Ако нашият тип бе достатъчно глупав, за да се появи, щяхме да го пипнем. Искрено се надявах да стане точно така.