Джеймс Паттерсон - Безизходица

Тъкмо бяхме привършили с настройките, когато нещо прозвуча от един от компютрите в ъгъла на луксозния салон на яхтата.

— Имате поща — произнесе неуместно весел глас.

— Не знаех, че още съществува гласово напомняне — споделих със секретарката на Хейстингс.

— Всъщност вече не се използва, но господин Хейстингс настоя да го има. Намира го за носталгично — обясни ни тя. От интонацията й се подразбираше, че това е една от многото налудничави приумици на императора.

Втурнахме се към компютъра. Секретарката бързо отвори страницата за входящата поща.

От: danhastings@AOL.com

Относно: Дали да живея, или да умра

Секретарката прехапа устни, като отвори имейла.

Хейстингс, ако искаш да видиш сина си жив, трябва да приготвиш пет милиона долара в банкноти по сто долара. Имаш на разположение три часа.

Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще си върнеш алчния си, покварен син.

Не мисля, че е необходимо да ти напомням на какво съм способен.

— Какво е това? — възкликна Хейстингс, като изскочи от каютата си. От бързане си блъсна крака в пейката, преди да се вторачи в екрана. Всички скочиха, когато той простена сърцераздирателно. — Ох, Дани! Ох, синко! — изохка Хейстингс. Посегна към монитора и удари лампата на бюрото. За щастие не успя да я счупи. Тръшна се тежко върху ориенталския килим.

Останахме като неми свидетели, докато капитан Макнайт го вдигаше от пода. Изглежда, и преди го бе правил. Заговори му утешително, докато го отвеждаше към кърмата на яхтата.

Щом препрочетох последното изречение от имейла, в мозъка ми се изредиха запечатаните покъртителни сцени с Джейкъб Дънинг и Челси Скинър.

Не мисля, че е необходимо да ти напомням на какво съм способен.

Не, не беше. За това бе напълно прав.

Докато техниците бяха заети с проследяването на имейла, попитах Емили може ли да поговорим на предната палуба. И посочих към изхода от салона.

Докато прекрачвахме отворената врата, мярнах трапезарията с кристални чаши и сребърни прибори за двайсет души. Не знам защо, но гледката ми се стори най-тъжното нещо на света.

Не бе чудно, че Хейстингс бе на ръба на нервна криза. Макар да имаше осемстотин милиона долара, животът се бе отнесъл доста жестоко с него. Въпреки пиянската му мелодрама, изпитах искрена жал към него.

— Не ми харесва това, Паркър — казах й, като излязохме отвън и се загледахме в юпитата, удрящи топките на дока зад нас, преобразуван в игрище за голф. — Тук нещо ми намирисва. От една страна, това, че се преориентира към имейли, доказва, че нашият човек може да променя методите си. Но от друга, той прекалено много обича собствения си глас, за да се ограничи само с изпращането на един имейл. Обича да разговаря с мен, да философства. Не съм убеден, че си имаме работа със същия престъпник.

Рамирес внезапно се появи на палубата.

— Майк, ела бързо. Мислех си, че онова в Колумбийския университет е откачено, но това тук премина всякакви граници…

Щом влязох вътре, видях едър плешив джентълмен в костюм на тънки райета да събира лаптопите от бюрата.

— Майната им, Вин! — провикна се Хейстингс от койката и се засмя, преди да си запали пурата. — Кажи им, че повече не се нуждаем от услугите им.

— Вини Карбоне — представи се новодошлият и протегна ръка. — Аз съм адвокатът на господин Хейстингс. Ще го представлявам по случая.

Вторачих се слисано в Паркър.

— Не знаех, че това е съдебно дело — опитах се да му възразя.

— Най-важното е това, че не бе необходимо да използвате какъвто и да е проследяващ софтуер или шпионски програми, или каквото и да е друго по компютрите на господин Хейстингс — продължи адвокатът. — Той и бездруго има малки затруднения с вашите хора, особено с данъчната полиция. Съжаляваме, но не можем да ви сътрудничим. Всъщност трябва да си приберете и подслушвателните устройства от телефоните му. Оттук нататък той ще се оправя сам. След тръгването ви ще проверим най-старателно цялата яхта.

Софтуер за шпиониране? Подслушвателни устройства? Тези тук наистина надминаваха онези ненормалници от Колумбийския университет.

— Господин Карбоне — заявих му, като вдигнах ръце. — Това е отвличане. Дан Хейстингс е гражданин като всеки друг. Не можем просто така да се оттеглим.

— Кажи му веднага да си обира крушите от лодката ми, Вини! — разкрещя се бащата, като за по-убедително ме посочи с пурата си. — Кажи му, че ще уредим всичко както трябва. Но сами. Ако оставя тези задници да се занимават с разследването, Дан ще се върне в найлонов чувал.