Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Стигнаха до северния край на острова и минаха покрай шеметно високи скали, в които би могъл да се разбие всеки кораб. Първите две от местата, отбелязани на сателитните снимки, се оказаха скални образувания, чиито очертания малко напомняха за силуета на подводница.

Докато плаваха на запад, бреговата ивица постепенно се снижи и високите скали отстъпиха място на плажове, застлани с груб едър пясък и големи обли камъни, наподобяващи речни морени.

— Наближаваме третото място — каза Дърк и свери сателитната снимка с екрана на навигационната система на траулера.

Самър взе бинокъла и го фокусира. Вълните все така подмятаха корабчето.

— Кажи ми когато се озовем точно срещу мястото.

Дърк отбеляза изминатото от траулера разстояние и след минута каза:

— Сега!

Самър огледа бреговата ивица и видя малък каменист плаж, закътан между оголени скали. Зърна за миг гладка повърхност, в която се разби голяма вълна.

— Приближи още!

Отново погледна натам… и отново видя гладка заоблена повърхност.

— Там има нещо, макар да не ми изглежда особено голямо — каза тя и подаде бинокъла на брат си. — Виж!

— Да, това определено не е природно образувание. — Той свали бинокъла и погледна сестра си. — Да отидем да видим.

Наложи се траулерът да измине още една миля покрай брега, преди капитанът му да открие заливче, което да им осигури относителна закрила от бурното море. Спуснаха надуваема лодка и Дърк и Самър преодоляха с гребане краткото разстояние до брега. Когато издърпаха лодката на пясъка, ги връхлетя шквал и ги обля с дъжд.

— Последния път, когато бяхме на остров — отбеляза Дърк, — бих дал всичко за подобна буря.

Закрачиха по брега, обливани от пороен дъжд. Студеният вятър забиваше в лицата им капки, които жилеха като пчели. Въпреки отвратителното време Самър успя да оцени дивата красота на този остров, разположен в най-отдалечената част на Южна Америка. Крайбрежният релеф обаче изглеждаше съвсем еднообразен под гъстата пелена от дъжд и след половинчасов преход двамата започнаха да се чудят дали не са объркали мястото.

Стояха в единия край на плажа и оглеждаха околните скали, когато Самър най-сетне зърна странния обект на другия край на заливчето. Оказа се ръждясала стоманена плоча с дължина около метър и осемдесет и обла форма, забита здраво в скалите.

— Ще ида да погледна — каза Дърк. — Може да е част от бойната рубка на подводницата.

Самър кимна и погледна морето.

— Вероятно се е разбила в тези скали и е потънала край брега. Или морето я е отнесло навътре.

— Не — отвърна Дърк малко изненадано. — Мисля, че гледаме в грешната посока. — Потупа Самър по рамото и посочи навътре в сушата. Тя не видя нищо освен чакълестия плаж. Отвъд него обаче имаше обрасла с храсталаци падинка, над която се издигаше скалист хълм. Самър погледна към храсталака и… зяпна.

Над шубраците, на петнайсетина метра от брега, стърчеше бойна рубка на подводница.

Затичаха се по плажа, навлязоха в храсталака и видяха и корпуса на подводницата. Три четвърти от него бяха скрити от пясъка и растителността, но Дърк бе сигурен, че приближават откъм кърмата. На мястото на витлото стърчеше само изкривен вал. Тръгнаха покрай корпуса и стигнаха до бойната рубка, която се издигаше като изоставен замък. Самър извади от джоба си черно-бяла снимка и я сравни с ръждивия корпус. Съвпадението бе пълно.

Тя се усмихна на брат си.

— Това е „Барбариго“!

Качиха се по очуканите от бурите и скалите останки от бойната рубка и оттам успяха да обгърнат с поглед целия корпус на подводницата, макар да бе полускрит от храстите.

— Как ли се е озовала тук? — зачуди се Самър.

— Вероятно някоя силна вълна я е запратила на брега. Районът около нос Хорн е прочут с вълните убийци. Трябва да е била чудовищно силна, за да я захвърли чак тук.

Самър погледна надолу към носа.

— Смяташ ли, че товарът й е на борда?

Това бе въпрос за сто хиляди долара, а също и причината да хукнат към Огнена земя. Защото Пърлмутър бе открил нещо повече, много повече от корабния дневник на един самотен моряк. Беше открил тайната на последното пътуване на „Барбариго“.

Всичко започнало с един германски учен, Освалд Щайнер, който се качил на борда на подводницата в Малайзия. Щайнер, както бе установил Пърлмутър, бил прочут физик с важни разработки в областта на електромагнетизма. Нацистите го принудили да участва във военните им програми и той първо се включил в проекта им, свързан с разделянето на атома, но впоследствие съсредоточил вниманието си върху изцяло собствена разработка — създаването на електромагнитно оръжие.