Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

— Да — отвърна Пит. — А „Залцбург“ е точно под нас.

Гън поклати глава.

— Панамското правителство вдигна вой до небесата. Ще трябва да възстановим язовирната стена, да извадим „Залцбург“, да компенсираме панамците за пропуснатите ползи от затварянето на канала… С две думи, Чичо Сам ще трябва да им напише много, много тлъст чек.

— И пак ще е на сметка, като се има предвид онова, което можеше да загуби.

— Съгласен съм. Сандекър е на седмото небе от щастие, а президентът е изключително благодарен. От съображения за сигурност обаче не можем да кажем на панамците какви са били залозите. Белият дом поема доста критики, свързани с това, което панамското правителство нарича „безразсъдна проява на американски авантюризъм“.

Джордино извади още една студена бира и я отвори.

— Безразсъдна проява на американски авантюризъм? Ще пия за това!

— Разбира се — продължи Гън, — президентът ще е още по-щастлив, ако върнем двигателя на „Морска стрела“.

— Най-добрите ни хора работят по въпроса — отговори Пит.

Гън погледна към другия бряг на канала, където бе хвърлил котва един американски разрушител.

— „Спруънс“ — осведоми го Пит. — Наша охрана и неоценим помощник при изваждането на „Залцбург“, ако ни се усмихне щастието. — Погледна Гън в очите. — Извадих страхотен късмет, че прати кораба в канала в най-подходящия момент. Ако не бяха моряците, които слязоха на кея, едва ли сега щяхме да разговаряме с теб.

— С Хирам видяхме какво се случва с помощта на охранителните камери на канала. „Спруънс“ бездруго очакваше да мине през канала, така че просто ускорихме преминаването му. Заслугата всъщност е на вицепрезидента.

Гън погледна към водата и въздушните мехурчета, идващи от водолазите под тях.

— Какво стана с круизния кораб?

— С „Морска прелест“ ли? Капитанът й решил, че с кариерата му е приключено, но се случи нещо странно. Италианските медии го изкараха герой и му приписаха част от заслугата за разкриването на робския лагер и възпрепятстването на Болке да напусне канала. Когато от круизната компания разбраха, че ще платим разходите по ремонта на кораба, го наградиха и го повишиха. Лоцманът обаче не извади подобен късмет и остана без работа. Доколкото разбрах обаче, капитан Франко го е уредил и го е взел на работа в круизната компания.

Гън се усмихна.

— Дали не може да намери нова работа и на мен, а?

Мехурчетата ставаха все по-големи и по-големи и на повърхността изскочиха двама водолази. Когато заплуваха към кораба и се качиха на палубата, Гън видя, че това са Дърк и Самър.

— Здрасти, Руди — поздрави го Дърк. — Дошъл си да се гмурнеш с нас ли? Водата е много приятна!

— Не, благодаря. — Гън погледна въпросително към мътните води на канала. — Някакви следи от двигателя?

— Открихме го цял-целеничък на платформата на онзи камион — отвърна Самър. — Контейнерите, които се разпиляха по палубата при потъването на „Залцбург“, като по чудо не са го засегнали.

— Камионът е доста очукан, но не забелязах повреди по самия двигател — добави Дърк. — „Спруънс“ би трябвало да го извади без проблеми.

Гън въздъхна облекчено.

— Чудесна новина! Това означава, че НАМПД няма да плати от джоба си новата язовирна стена. — И погледна Пит.

— Това изобщо не е наша работа — засмя се Пит. — Администрацията на канала ни позволи да наблюдаваме изваждането на „Залцбург“, така че ще продължим да се наслаждаваме на това прекрасно време.

Гън избърса чело с ръкава на ризата си.

— Мен не ме бройте. Бих искал обаче да взема Дърк и Самър, за да ми помогнат с писането на докладите за случилото се. — Посегна към чантата си и добави: — Което ме подсеща, че имам нещо за вас двамата.

Затършува из чантата си, извади малка кутия и я подаде на Самър. Тя я отвори и извади дълго написано на ръка писмо, прикрепено с панделка към подвързан с кожа корабен дневник.

Докато Самър четеше писмото, Дърк огледа кутията и кимна, когато видя адреса на подателя.

— Това е от Пърлмутър. Какво иска?

— Съветва ни да не се връщаме във Вашингтон с Руди — отвърна Самър и погледна умолително баща си. — Кани ни на пътешествие до Огнена земя.

Туристическата пътека „Маунт Върнън“, която свързваше Рослин, Северна Вирджиния, и плантацията Маунт Върнън, дома на Джордж Вашингтон, бе истински оазис на спокойствието, разположен в непосредствена близост до градчето Александрия и столицата Вашингтон. Единствено лекият шум, долитащ от близката магистрала — чийто трафик, между другото, бе доста рехав в момента — нарушаваше тишината, която цареше тук. Покрай брега на река Потомак се виждаха само неколцина подранили бегачи и колоездачи, излезли да навъртят няколко обиколки преди началото на работния ден.