Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Сянка на подозрение премина по лицето на Болке.

— Лъжи! — каза той. — Абсолютни лъжи!

Погледът му обаче го издаде. В него намериха място и осъзнаването, че светът му рухва, и отчаянието, продиктувано от това. Нямаше какво друго да направи, освен да убие човека, отворил очите му за истината.

Обърна се рязко към стрелеца до себе си и издърпа калашника от ръцете му. Насочи го към Пит и тъкмо когато показалецът му затърси трескаво спусъка, прозвуча изстрел. На челото на Болке се появи ясно очертано червено кръгче, а изпълнените му с гняв очи се превъртяха в орбитите. Австрийският минен инженер рухна на палубата и оръжието падна от ръцете му.

Чжоу държеше в протегнатата си ръка деветмилиметров китайски пистолет, от дулото на който излизаше струйка дим. Агентът се завъртя бавно и насочи пистолета в гърдите на Пит.

— Ами ако изпълня молбата на Болке и те убия?

Пит зърна нечия сянка с крайчеца на очите си и се усмихна лукаво на китайския агент.

— Тогава ще умреш секунда след мен.

Чжоу по-скоро усети, отколкото видя раздвижването над главата си. Вдигна поглед и видя строените на кея войници с карабини М4, насочени към него и екипажа му. Това бяха моряците от американския разрушител „Адмирал Спруънс“, заели позиции по протежение на съседния шлюз.

Чжоу изобщо не изглеждаше разтревожен.

— Това може да предизвика неприятен инцидент между нашите две страни.

— Така ли? — попита Пит. — Въоръжени китайци на борда на гуамски кораб, нелегално превозващ човек, обвинен в убийства и робовладелство? Да, предполагам, че си прав. Това определено би създало неприятности поне на едната страна.

— Ами ако върнем плановете?

— Тогава ще си стиснем ръцете и всеки ще поеме по пътя си.

Чжоу впери поглед в зелените очи на Пит. Опитваше се да проумее подобна приятелска постъпка от страна на човек, който би трябвало да е негов враг. Враг, който в момента държеше всички козове. Обърна се и нареди нещо на един от хората си. Мъжът бавно свали оръжието и тръгна към мостика. Върна се с пластмасовата кутия с плановете на „Морска стрела“ и неохотно я подаде на Пит.

Пит я взе, отиде до релинга и спря. Обърна се към Чжоу и му протегна ръка. Китаецът го изгледа за миг, преди да я хване и да я разтърси енергично.

— Благодаря ти, че ми спаси живота — каза Пит. — Два пъти.

— Някой ден може да съжалявам, че съм го направил — каза Чжоу с едва забележима усмивка.

Пит се обърна, прекрачи релинга и тръгна нагоре по стълбата, монтирана върху стената на камерата, здраво стиснал плановете на подводницата. Когато стигна върха, помаха в знак на благодарност на моряците, застанали от другата страна на шлюза… след което се остави да бъде арестуван от охраната на Панамския канал.

— Шефе, май си имаме компания!

Ал Джордино, който се бе излегнал в шезлонг, разположен в сянката на голям плажен чадър, отвори капака на хладилната кутия и метна вътре празната бутилка от бира. Затвори кутията, опря върху нея бинтования си крак и проследи с поглед приближаващата се моторница. Беше облечен като за плаж — с шорти и хавайска риза, въпреки че се намираше на борда на шлеп, хвърлил котва насред Панамския канал.

— Надявам се да не е поредният чиновник от администрацията на канала — каза Пит, приклекна на палубата и започна да проверява водолазната си екипировка.

— Май е нашият човек от Вашингтон.

Моторницата спря до шлепа и на палубата се качи Руди Гън. Беше с панталони цвят каки и карирана оксфордска риза, бе преметнал през рамо пътна чанта и целият бе плувнал в пот.

— Привет на тружениците на Панамския канал! — каза той и прегърна старите си приятели. — Никой не ме предупреди, че това място изглежда по-ужасно и от Вашингтон през август.

— Не е чак толкова зле — увери го Джордино, извади бутилка студена бира от хладилната кутия и му я подаде. — Тук алигаторите са по-малки.

— Едва ли е било толкова наложително да дойдеш лично, за да се увериш как се справяме — каза Пит.

— Повярвайте ми, нямах търпение да се измъкна от града. Създадохте истински медиен кошмар! Да разрушите язовирната стена и да осеете канала със заседнали кораби!

Гън погледна към канала. До единия му бряг бе хвърлил котва голям зелен кораб. Около деформирания му нос се суетяха работници, които се опитваха да го закърпят поне дотолкова, че да е в състояние да плува.

— Това да не е „Аделейд“?